Старият Глин се бе вкопчил в двубой с огромен воин и виеше като вълк от удоволствие.
— Това преди никога не си го виждал, нали? — изкрещя той с писклив глас, докато забиваше скрития в ръкава си нож в гърлото на противника.
Кромис се навеждаше, търкаляше се по Земята и отскачаше встрани като акробат. Металният лешояд беше над главата му, а Мечът без име — навсякъде.
Те се приближиха един към друг, за да организират последната си съпротива.
— Метвен! — изкрещя Кромис и всички повториха в един глас магическото име.
Нещо в сивото небе откъсна вниманието на Кромис от битката. Забеляза някакво раздвижване под облаците, но в същия момент удар с меч почти докосна гърдите му и той се отдаде на сечта. Смъртта искаше своя дял и тегеус-Кромис, най-доброто острие на Империята, й го даваше с пълни шепи. Когато след време погледна отново нагоре, там, където имаше четири въздушни лодки, в небето сега се виждаха седем и три от тях носеха знака на Метвен Найан, Кралица Джейн от Вирикониум.
— Гриф! Погледни нагоре! — извика Кромис.
— Ако са куриери — отвърна Гриф, — струва ми се, че малко са закъснели.
Кристалните кораби се сблъскаха със звук на гръмогласни камбани. Докато Кромис наблюдаваше, капитанът на Северната ескадрила се приготви за таран срещу противника, но небето около кораба му изведнъж експлодира и се запали. Корабът се разтресе и полетя към земята с опашката надолу.
Почти невидими виолетови светкавици продължаваха да се впиват в корпуса, докато падаше.
— Има оръдие на някой от тези кораби! — каза Томб Джуджето с учудване. — Сигурно е собственият кораб на Кралицата.
Сконфузени от внезапните промени в небето над тях, Северните воини се отдръпнаха от плячката си. Умиращият въздушен кораб се стовари върху тях и избухна, разкъсвайки тела и брони. Виейки от ярост, те подновиха атаката и хората от Ордена на Метвен знаеха, че ще е последната.
Горе, в облаците, един от корабите на Вирикониум остави другите два да се бият с оцелелите три кораба на Севера и започна да обикаля напред-назад из долината. Рицарите на Метвен не знаеха за това, докато огромната сянка не мина над тях, остана за малко неподвижна и след това се върна. Томб нададе ликуваш вик, разкъса червената мантия на Кромис с огромната си метална ръка и я завъртя над главата си. Въздушният кораб се спусна с рев над тях.
На около три метра от върха на хълма той се завъртя бързо около оста си и кацна до тях. Енергийното оръдие под носа му пулсираше и моторите на кораба пееха. В средата му се отвори люк.
Оттеглянето беше трудно. Северните воини напираха да вземат това, което считаха за свое. Томб получи удар от боздуган в сгъвките на коленете на своя екзоскелет, един от спомагателните двигатели бе разбит и Джуджето се олюляваше като паяк, едва смогвайки да пази равновесие.
Кромис се озова встрани, на няколко метра от отвора на кораба. До него се биеше старият му боен другар от множество сражения Теомерис Глин. Секунди се сражаваха мълчаливо, а след това старият воин се облегна на купчината трупове и се озъби на Северняците.
— Не мисля, че ще дойда, Кромис — каза той. — Ще имаш нужда някой да пази гърба ти. Всъщност и без това мразя летящите машини.
— Не ставай глупав — отвърна Кромис. Той докосна ръката на стареца, за да покаже благодарността си. — Ще успеем.
Но Глин се отдръпна, годините като че ли внезапно снеха отпечатъка си от него. Беше изгубил шлема си и кръв от раната на главата му се бе съсирила по бялата му брада, бронята му бе огъната и разсечена, но гордостта, изписана по лицето му, се виждаше ясно.
— тегеус-Кромис — каза той, — ти се забравяш. Възрастта има своите привилегии и една от тях е смъртта. Остави ми честта да я посрещна по свой, собствен начин. Качи се в кораба, а аз ще пазя гърба ти. Върви. Сбогом!
Очите му се втренчиха в очите на Кромис и в тях отново се появи познатото лукаво пламъче.
— Ще взема някои от тях със себе си, нали? — каза той. — Само още няколко. Пази се. — И Теомерис Глин, Лорд от Метвен, въпреки възрастта си, се обърна да посрещне враговете. Последното, което Кромис видя, бе вихрушка от стоманена паяжина, каквато самият той бе използвал, когато старият Крал бе жив, а кръвта му беше по-млада.
Треперейки, ослепен от смелостта на стария воин, Кромис се промуши през отвора на кораба. Металната птица го последва, тя все още крещеше ненужните си предупреждения. Кромис помисли, че механизмът й се е развалил по време на битката. Отвън Северняците блъскаха с оръжията си по кораба, търсейки друг вход, издавайки ревове на побеснели животни.