Биркин Гриф с мъка се изправи на крака, разпръсквайки прах около себе си. Той погледна надолу към Кралицата мърморейки нещо. След това бавно й се поклони до пояс.
— Мадам! — каза той. — Вие имате храбростта на Вашия баща! Държанието Ви е много смело!
Той седна отново и се обърна към Томб:
— Щастливец, това е адски дълъг път за мъж в моето положение, де да имах кокилите ти!
Кралица Джейн от Вирикониум за първи път, откакто бе загубила Империята си, се засмя. Кромис си помисли, че това поне показва колко бързо се възстановява един млад човек, дори и след тежка загуба.
Престояха в древния град пет дни, обгърнати от руините на безвъзвратно минало величие, когато селището е било и център на Северняците. Може би посрещаше с „добре дошъл“ звънтенето от чука на Томб, докато той поправяше повредите на доспехите си. Като че ли се отваряше врата, едва доловимо изкривено ехо от миналото, в което други механици бяха удряли изкусните артефакти на Културите на Залеза?
Кракът на Гриф се оправяше много бавно, раната се отвори отново, кръвта не се съсирваше и му беше много трудно да се движи. Като възстановяващо се след дълга болест дете той бе станал сприхав и често изпадаше в пристъпи на глупава ярост. Куцаше силно, ругаеше непрекъснато, проклинайки собствената си безпомощност. Накрая Гриф с големи усилия отиде до останките от кораба им на Лутос Плаца, успя да откърти тежък кобалтов лост и направи от него някакво подобие на патерица.
За жалост това беше лошо решение. С патерицата вървежът му стана още по-неустойчив и Томб жестоко се подиграваше с него, като го имитираше с нескрито злорадство. Гриф загуби съвсем чувството си за хумор, избухна и му заяви, че неговото енергийно бойно снаряжение е много по-унизителен вид патерица.
Двамата се сбиха свирепо и Кромис едва ги раздели със сила.
Дръпнаха се, като всеки обеща да отнеме главата на другия във възможно най-кратък срок.
— И двамата сте жалки глупаци! — отвърна им Кромис и те се отдръпнаха още и седнаха по местата си.
След това той се обърна към Метвен Найан:
— Отегчени са от бездействието и несигурността ни. Ще напуснем това място утре сутринта.
Думите му се потвърдиха по-късно през деня, когато два въздушни кораба, носещи знаците на Мойдарт, се появиха като призраци от Пустошта и увиснаха в небето над Плаца. Северните воини се спуснаха като мравки по дългите въжени стълби на площада, за да изследват изгорелите останки на въздушния кораб, ритайки шумно разхвърляните части.
Те търсеха оцелели, но Кромис заведе хората си в древните предградия на Дрънмор. Беше ясно, че въздушните сили бяха челен отряд в опит градът да се окупира отново след половин милион години отсъствие.
Малката група напусна мястото същата нощ и продължи незабелязана от никого към Прохода на Метедрин.
Започнаха пътуването си надолу към Раннок през обширна, почти ненаселена земя от заледени блата, обградени с високи хълмове. Вървяха през мочурищата от торф и гранитни морени, откъснати от планините Монар по време на свличане на глетчер, образувал по пътя си корита на широки, бързи и плитки реки. Тревата беше маслиненозелена и груба, мъхът — яркозелен, на места, където имаше завет, се виждаха нежни зимни цветя. По пълзящите склонове растяха сгърчени трънливи дървета. Влажният постоянен вятър духаше в клоните на брезовите горички и трънаците. Високите хребети се очертаваха на небесната повърхност, изпъстрена от сиви облаци. Понякога минаваха покрай внезапно отворили се гейзери с бяла вода, които се явяваха често през пролетта, но по необясними причини изчезваха с идването на лятото.
Всичко бе оцветено в зелено и кафяво, зелено и сиво — тук не можеше да се отглежда нищо, а тези земи бяха около една четвърт от Империята на Вирикониум.
Всяка сутрин Кромис ставаше от одеялата си полузамръзнал и треперейки, проверяваше какво се е хванало в капаните, поставени предната нощ. Най-често бяха зайци. Ботушите му прогизваха, докато ги намереше сред мократа трева и локвите. Но тези самотни разходки му доставяха някакво мрачно удоволствие. Никога не можа да разбере какво беше това. Изпълнен с учудване, той се завръщаше с улова си, за да събуди другите в лагера и да ги накара да тръгнат отново на път.