— Поданици, Кралице моя — прекъсна я Гриф, — които бяха готови да Ви убият. Послушайте Кромис, той наистина е прав.
— Никой не може да каже кой е прав и кой не е в тези времена — промълви Кромис. — Но смятам, че това наистина е най-доброто решение.
В далечината се му див вик на ужас и агония, последван от втори.
Кралицата скръбно сведе глава.
— Да тръгваме — предложи Кромис. — Загубихме вече доста време.
Продължиха напред. По време на третата седмица от пътуването им заваля сняг. Лед скова потоците и рекичките. По върховете на високите хълмове с трясък се чупеха скали и политаха надолу в прохода. Студът беше ужасен, но те продължаваха напред. Кромис намираше в капаните си бели зайци, а понякога и лисици-албиноси с червени, интелигентни очи. Биркин Гриф уби бял снежен леопард с патерицата си — по свирепост битката беше равностойна, до последния удар на подивелия от ярост Гриф.
Повече от седмица живяха при група пастири — дребни чернокоси хора, говорещи със странен мек акцент. За тях воините на Север и Запад бяха само слухове. Когато Кромис им обясни кои са те, всички коленичиха пред Кралица Джейн. Подариха й палто от овчи кожи и през цялото време се отнасяха с уважение към тях. Бяха срамежливи и добри хора и в знак на признателност Томб Джуджето сечеше дърва за тях от зори до здрач, докато Гриф, седнал и повдигнал ранения крак пред себе си, цепеше дърветата на трески, които щяха да им послужат за повече от година. Междувременно след битката с разбойниците Гриф и Томб отново се бяха сприятелили и в резултат на възобновеното приятелство вършеха с удоволствие работата си — всъщност и двамата най-много обичаха да режат и секат.
Всичко в живота им започна да им се вижда далечно — сам той ги бе изолирал от Времето. Кромис се мъчеше да запази в ума си картината на катастрофата на бойното поле на Изток. За неговата мрачна природа беше много важно да си спомня за ужасните мечове на гетайт-кемозит. Той непрекъснато мислеше за тях и започна да си ги представя, като във въображението му те ставаха все по-опасни, като нещо предопределено да унищожи всичко по пътя си. Виждаше ги как обсаждат Дюйриниш и се чудеше дали зимата би представлявала някаква преграда за тях.
След още седем дни и една нощ пътуване през мрачните планини в южния край на Раннок всички с радост видяха плодородните земи на Лендалфут и съвсем малка част от сивото море, разбиващо се в тъмните вулканични брегове на Залива Гирван.
Лендалфут беше рибарски град, изграден от белезникав, сивобежов камък — струпани къщи, повечето едноетажни и неприветливи, и дълги навеси за сушене с потъмнели покриви, обрасли в лишеи и мъх.
Тук-там се издигаха високите бели къщи на местните големци. През лятото фин розов пясък, издухан от дюните на Залива Гирван, изпълзяваше по стръмните ветровити улици. Между къщите, в малките дворове, голоръките жени на рибарите си говореха под палещото слънце. Скърцащи каруци караха улова нагоре но Големия Южен Път към Субридж.
Но сега вълните хапеха злобно чакълестия бряг. Морето се вълнуваше, големи черногърби чайки кръжаха и се биеха над пустите вълноломи, а закотвените лодки се бутаха със скърцане една о друга.
Решен да провери дали новините за Младата Кралица са пристигнали вече от Север по Пътя на рибата, Кромис изпрати Томб в Лендалфут. Джуджето трябваше да се представя като самотен пътник и да събере колкото се може повече информация.
Томб се раздели, макар и неохотно, с енергийното си бойно снаряжение — това беше едно от условията, за да не изплаши местните жители, — но отказа да остави брадвата си.
Другите го чакаха до един пуст хълм от базалт, издигащ се зад града.
Джуджето се завърна гордо от бързо и ефективно свършената работа. Той подхвърляше в ръка малка изсъхнала ябълка, която (както каза той) му била подарена от някаква старица.
— И тя беше изсушена като ябълката — засмя се Томб. — Сигурно си е помислила, че съм някое хлапе.
Но всички смятаха, че по-вероятно я е откраднал отнякъде.
— Добре стана, че отидох сам, долу всички са изплашени и враждебно настроени. Новините са дошли вече дотук от Субридж. — Той отхапа парче от ябълката си и продължи: — Мойдарт е превзела Лоу Лидейл, унищожила е Дюйриниш. Доколкото разбрах, там са дадени много жертви и от двете страни и сега армията й се връща към Вирикониум. Между Пастелния град и Субридж нощем се появяват гетайт-кемозит и избиват без причина когото намерят.