Не си спомням даже дали съм човек.
— Много раси идваха — или бяха докарвани въпреки волята им на Земята, в началото на Заминаващите Култури. Някои останаха, обречени и захвърлени от бързия колапс на околната среда, от която се роди Ръждивата Пустиня. Те бяха хванати в капан, когато глобалната икономика не можеше повече да поддържа технологиите и големите кораби спряха да идват и да си отиват от тази планета. Все пак две раси надживяха колапса и тогава се адаптираха успешно към всичко около нас. Може би аз представлявам третата. Това е нещо от второстепенно значение. Ако погледнете екраните пред вас, ще се опитам да ви дам някаква представа за това, което бихме могли да очакваме от механичните слуги на Старата Кралица. Да, Мадам, „прозорците“, както вие ги наричате, са тук най-малко от времето, когато съм се заселил в тази Кула. Може и да съм ги изобретил, не помня. Докато не открих определени свойства на звука и светлината, те също показваха само фиксирани гледки от места, които не могат да се намерят в Империята. Сега всеки от тях е свързан с очите на някоя от птиците ми. Да видим първия екран. Както сами можете да се уверите, Канна Мойдарт почти не е срещнала никакъв проблем да превземе Дюйриниш…
Големите метални врати на града са разбити и се люлеят от напорите на вятъра. Под високите защитни стени се вижда планина от мъртви Северняци и Вириконийци. По бойниците няма никой. Из града се разхождат патрули, облечени в кожи. Пушеци са потъмнили белите излъскани хералдически знаци по стените, накрая на площад Реплика, Синьото Метално Откритие лежи е руини. Самотно куче души обезглавена фигура в центъра на площада. Мъртъв търговец…
— Тук птицата напуска мястото си — обади се Селур — и се отправя към Вирикониум.
Пастелният град! Пет хиляди воини маршируват на площад Протон с излъчващи триумф лица. Виждат се таверни в Артистичния квартал — с разлято вино по пода, прахоляк и начупени мебели. Виждат се бежанци. Пастелните кули са назъбени от последната битка, когато единственият оцелял въздушен кораб от Кралската флотилия бе разбил силовия блок на последното останало енергийно оръдие в Империята, в напразен опит да повтори освобождаването на Мингулай от въздушна обсада, извършено от Бенедикт Посманли преди години…
Птицата бързо полита на Юг.
— Тук можете да видите гетайт-кемозит в акция — продължи тихо Селур. — Срещу тях са група партизани, оцелели от клането при Субридж…
Ужасяваща, черна бойна линия, вървяща напред по хълма, размахала енергийни мечове. Мъртви бойци се търкалят по хълма или агонизират, стъпкани от металните воини. Внезапно на екрана се появява, съвсем отблизо, един кемозит — черно лице без черти, три жълти очи, разположени в равностранен триъгълник, лице, по което не можеш да прочетеш нищо, чуждо и смъртоносно…
— Забележете това! — отново се обади Създателят на птици. — Това са истинските неприятели на Вирикониум. Съжалявам, Лорд Кромис, не исках да причиня толкова скръб на Нейно Величество. Ще прескочим четвъртия екран, Милейди, и ще преминем към най-важния. Това, което виждате, става сега, в Лендалфут, града, който току-що напуснахте…
Нощ. Виждат се бледите трептящи светлини по главната улица на града. След това светлината очертава група рибари, наведени над нещо, лежащо на каменната улица. Сцената се премества над главите на рибарите. Вижда се бледото, шокирано лице и сълзите на безсилна от мъка жена. Там, на камъка, лежи дете — мъртво, горната част на главата е отрязана — черепът му е празен…
— Най-напред нека разбера какво знаете вие за така наречените кемозит — подхвана разговора Селур. — И да поговорим за причината, поради която ви поканих тук. Не, Лорд Гриф, ще бъда кратък. Моля ви, изслушайте ме. По време на множеството вътрешни битки към края на Средния Период последните от Културите на Залеза успяха да създадат техника, чрез която воинът, колкото и смъртоносно да е бил ранен, би могъл отново да оживее. Неговото тяло не представлявало проблем — докато мозъкът му е останал непокътнат! Поставена в специален танк с нутрини, химични и биологични агенти, кората на мозъка е можела да бъде използвана като „зародиш“, от който „израствало“ цялото тяло. Как е правено това, нямам представа. На мен самия ми се струва чудовищно. Гетайт-кемозит са резултат от това. Били са създадени че само да убиват, но и да не позволяват възстановяването на жертвата, унищожавайки мозъчната й тъкан. Както и сами забелязахте, ужасяващо е. Но това не е лош сън, не това са думите, които ще използвам — това е действителността, с която хилядолетие по-късно трябва да се справяме. Ясно е, че Канна Мойдарт е открила тези автомати в северната част на Голямата Кафява Пустош, заспали в подземни бараки. Аз го узнах преди няколко години, когато някои елементи от апаратурата ми отбелязаха събуждането им (тогава не бях сигурен точно какво бяха регистрирали детекторите, едно десетилетие мина, докато реша проблема, по това време войната беше неизбежна). Сега, Лорд Кромис, записите в моята Кула са ясни по един пункт — веднъж събудени, тези автомати имат само една програма — да убиват. Ако Канна Мойдарт не успее да ги спре в края на военната си кампания, те ще продължават да убиват, независимо от политическите възгледи на жертвите си. Старата Кралица може действително да завладее целия Вирикониум. Но когато това стане, когато и последното гнездо на съпротивата изчезне, за гетайт-кемозит не остава с кого да се бият, тогава те ще се обърнат срещу нея. Така е с всички оръжия — те са двуостри, такава е природата им: да бъдат смъртоносни, както за този, който ги използва, така и за жертвата му. Но това, с което имаме работа, не са просто оръжия — те са абсолютните оръжия, последен продукт на технология, посветена на насилственото решение на всички политически проблеми. Те мразят живота. Така са били построени.