Выбрать главу

Глава девета

В стаята настъпи тишина. Петте фалшиви прозореца продължаваха да работят и да повтарят през зеления здрач далечните си послания на ужас и мъка. Древното лице на Създателя на птици беше непроницаемо, ръцете му трепереха, изглеждаше като душевно изпразнен от собственото си предсказание.

— Това е доста тъмна картина — обади се Томб, пийна вино от чашата и премлясна с устни. Той изглеждаше най-малко развълнуван от всички. — Но бих се обзаложил, че има някакво решение. Старче, ти не би ни повикал тук, ако не е така, нали?

Тъжна усмивка се появи на бледите устни на Селур.

— Прав си — отвърна той.

Томб направи жест, като че ли разцепва нещо с ръка.

— Давай тогава! Иска ми се да убия някого.

— Моята Кула има дълга памет, тук е събрана страшно много информация. Дешифрирайки я, аз открих, че гетайт-кемозит се контролират от Изкуствен Мозък, представляващ нещо като комплекс с големина на малък град. От информацията, която имам, някои неща не са съвсем ясни, но успях да открия две от тези градчета, на юг от планините Монадлиат. Остава само някой да отиде там…

— И?

— И да извърши някои съвсем прости манипулации, на които ще го науча.

Селур се приближи до люлеещата се колона от светлина с тъмнопурпурен цвят, прекара дланите си по спираловиден механизъм. Един по един фалшивите прозорци угаснаха, отнасяйки агонията на видяното със себе си. След това той се обърна към тегеус-Кромис:

— Моля някой от вас или всички, ако искате, да се заемете с тази мисия. Ако оставим настрани произхода ми и странния ми живот, аз съм един стар човек и не бих могъл да оцелея навън сега, когато Мойдарт слиза на юг от Пастелния град.

Все още вцепенен от видяното, Кромис кимна с глава. Той се вторачи в празните прозорци, обладан от лицето на мъртвото дете в Лендалфут.

— Ще отидем! — отвърна късо той. — Никога не съм очаквал нещо подобно. Томб ще научи всичко много по-бързо от Гриф или мен. Най-добре научи него.

— О, колко сме благодарни! — се чу ироничният писклив глас на Джуджето.

Кромис не му обърна внимание. Той запита:

— Колко време ни остава?