Северняците изпускат от погледа си нещо, в един от тъмните входове на къщите, което ще ги убие.
Тихо и гъвкаво като котка голяма черна сянка се прокрадва незабелязано след тях. Огромният енергичен меч профучава във въздуха. Воините не могат да реагират, един от тях се простира на земята, скоро и другите двама се строполяват до него. Триъгълникът от жълти очи оглежда телата с клинично безразличие.
— Започна се, както сами можете да се убедите — каза Създателят на птици. — Случва се навсякъде из града. Автоматите са започнали партизанска война със Северняците на Канна Мойдарт. Там още не могат да разберат какво става. Но тя губи контрол над ситуацията.
Биркин Гриф стана на крака, загледа се в екрана с отвращение и куцукайки, тръгна навън.
— Бих дал едната си ръка никога да не бях идвал тук — каза той, когато напуснаха стаята. — Никога да не бях виждал това! Твоите прозорци направиха невъзможно за мен да мразя неприятеля, с когото се сражавам през целия си живот. Сега имаме нов враг и от него чувствам как краката ми треперят.
Селур повдигна рамене.
— Кога можем да тръгнем? — попита Кромис.
— След ден, може би два. Джуджето е почти готов. Викам отвсякъде птиците си. Каквото и да мислите, Лорд Кромис, аз не съм безстрастен любител на насилието. Няма нужда да гледам падането на Мойдарт. Птиците ще бъдат полезни, ако ги разгърна над пътя, който скоро ще поемете. Наблюдавайте завръщането им лорд Кромис. Това е гледка, която не се среща често.
Кромис и Метвен Найан напуснаха заедно.
Навън тя се спря и го погледна в очите. Беше остаряла. Момичето се бе превърнало в жена и, изглежда, това не му харесваше. Лицето й беше сурово, устните — стиснати здраво. Беше прекрасна!
— Лорд Кромис — каза тя. — Не бих желала да живея с такава отговорност до края на живота си. Всъщност индиректно всичко, което се случи, е и моя грешка. Не бях силна Кралица. Когато всичко свърши, ще абдикирам.
Той не беше очаквал такава реакция.
— Мадам! — отвърна Кромис. — Вашият баща имаше подобни мисли почти всеки ден от дългото си царуване. Но той знаеше, че за него няма друг път, и Вие също го знаете.
Тя сложи глава на гърдите му и заплака.
За около двадесет и четири часа небето около Кулата бе потъмняло от птици. Пристигаха, цепейки вятъра, като от Север се носеха брадати лешояди и канни от нисшите плата на планините Монар.
Орли-кукумявки като призраци прелитаха от гъстите гори. От равнините на Лоу Лидейл долетяха мрачни ястреби и орли с дълги мощни крила, а от Голямата Кафява Пустош пристигаха ята от хранещи се с големи гущери-орли — в странни цветове, с огромни извити клюнове. Долетяха сто сокола, двеста орли-рибари, в небето се виеха най-малко хиляда въздушни хищници. През бурята от крила се виждаха дълги изкривени клюнове.
Кромис стоеше с Младата Кралица до прозореца и наблюдаваше как идват от нощта, обикалят Кулата в съвсем точно подредени ята, изучаващи тъмния бряг и скалите около малкия остров. Беше пленен от гледката. От металните тела се излъчваше сила и мощ, жестоките клюнове проблясваха под лъчите на настъпващото утро. Видя как изпълниха пиниите и сега разбра защо всички дървета са мъртви — най-вероятно преди години Селур е имал нужда от птиците си и техните нокти бяха обелили кората на дърветата докрай, а стоманените им тела бяха пречупили всички клони.
— Прекрасни са! — прошепна Кралицата.
Но точно птиците, въпреки красотата си, станаха причина за откриването на създателя им.
В пустите земи, северно от Субридж, където селяните бяха подпалили реколтата си преди идването на нашествениците, гладен Северняк стреля с арбалета си по ято бързо летящи сови. Стрелата удари една от тях, но скоро радостта на воина бе помрачена. Никога преди той не беше виждал подобна птица.
Той реши да я занесе на капитана си…
Утрото настъпи мрачно и обвито с облаци над базалтовите скали на делтата. То докосна и прозореца, от който Кромис беше наблюдавал цяла нощ и за миг смекчи суровото му изражение. Светлината проблесна в множество цветове, когато падна върху накацалите върху пиниите птици, и посребри човките и ноктите на последните пристигащи от ятото — седемнадесет пепеляви огромни лешояда, размахващи бавно над водата своите триметрови крила.