Светлината докосна и проблесна по гигантския кораб, който бавно се носеше над залива — подобен на дълга черна шушулка, върху която се виждаше знакът на вълчата глава и трите кули.
Кромис бе сам. Кралицата се бе оттеглила преди няколко часа. За момент той гледа кораба, който се движеше напред-назад над делтата. По стените му се виждаха множество дупки и драскотини. След две-три минути корабът изчезна зад скалите на Запад и Кромис помисли, че този път са имали късмет. Но той се завърна отново, въртейки се над залива, търсещ като стрела от компас.
Замислен, Кромис, слезе до работилницата на петия етаж. Той извади меча си и удари с дръжката му вратата.
— Селур! — гласът му беше прегракнал. — Открити сме!
Погледна острието без име и го прибра в ножницата.
— Може би ще можем да ги задържим. Кулата има собствена защита. Всичко зависи от типа оръжие, което те имат.
Бяха се събрали в най-високата стая, Метвен Найан, трепереща от студ, все още оплакващият се от ранния час за ставане Биркин Гриф, Кромис — с пресъхнали уста, безчувствен от недоспиване. Цялата ситуация му се струваше нереална.
— Такъв кораб може да превозва поне петдесет души — каза той.
Сега летателният апарат висеше над каменния път, свързващ острова със сушата, и започна бавно да се спуска върху разбитите камъни на пътеката, с връх, насочен към острова.
— Пехотата не представлява опасност за нас — заяви Селур. — Вратата ще ги задържи, а имам и птиците.
Под тежестта на кораба каменната пътека се пропука с глух трясък. Блокове се разхвърчаха настрани и се плъзнаха в делтата на реката. На места камъните потънаха и водата започна да се разбива в корпуса на кораба. Зад него хълмовете се оцветиха в металносива светлина. Орлите на Селур започнаха отново да кръжат неуморно в небето.
И петте екрана показваха една и съща картина — водата и кацналия летателен апарат.
В средата на кораба, отляво, се откри отвор като рана.
От него заизскачаха гетайт-кемозит с извадени мечове.
Биркин Гриф изсъска през зъби. Поглади наранения си крак и каза:
— Нека да видим как домът ти ще се защитава сам, Селур! Нека да видим!
— Само двама души са с тях! — каза Кралицата. — Офицери или роби?
Те тръгнаха напред по пътеката, повече от петдесет енергийни меча, над сто и петдесет бездънни, жълти очи.
Птиците ги посрещнаха.
Ръцете на Селур се движеха по командния пулт. Небето потъмня, когато той вдигна огромното си ято от острова и го хвърли върху брега. Като димен облак то се насочи към гетайт-кемозит. От гърлата на птиците се понесе див пронизителен писък. След миг нападателите изчезнаха сред огромното ято.
Остриета просветваха сред облака птици, сечейки метала като масло. Огромни птичи нокти и извити клюнове, остри като бръснач, се впиха и вадеха разположените в триъгълник очи. Стотици птици падаха на земята с отрязани части от телата им, от гърдите им висяха разкъсани механизми. Но когато ятото се оттегли обратно, двадесетина от механичните бойци лежаха на пътеката. Телата им бяха разпръснати, части от тях лежаха във водата. Останалите се отдръпнаха към кораба си.
— Ха! — възкликна Биркин Гриф в последвалото затишие. — Стари човече, ти не си така беззъб, а те не са така неуязвими.
— Не — отвърна Създателят на птици, — но съм изплашен. Погледнете долу! Струва ми се, че Канна Мойдарт е изкопала и нещо друго от пустинята, освен металните си чудовища…
Той се обърна към Кромис.
— Трябва да тръгвате! Веднага! Под Кулата има подземия, там държа коне. Има базалтови тунели, които водят на половин миля южно оттук. Джуджето Томб е готов, половин ден повече или по-малко не е от значение. Подчинявайте се на неговите указания, когато стигнете мястото, където е Изкуственият Мозък! Вървете, кажете и на него, че часът е дошъл, и бягайте! Аз поправих бойната му екипировка, тя е долу при конете. Напуснете бързо Кулата!
Докато говореше, очите му се разтвориха от страх.
Въпреки постоянните атаки на птиците, при които дадоха още няколко жертви, гетайт-кемозит успяха да се укрепят върху малка част от пътеката, водеща към острова, точно пред кораба си. На това място четирима от тях изнесоха тежко снаряжение от него и бързо започнаха да сглобяват някаква машина. Работеха методично, без паника.
— Това е подвижно енергийно оръдие — прошепна Биркин Гриф. — Не съм предполагал, че подобно нещо съществува в Империята!