— Много неща съществуват под нея, Лорд Гриф — му отвърна Селур. — Сега тръгвайте!
Кулата потрепери.
Виолетови искри изскочиха през дулото на оръдието. Скали и дървета се изпариха от удара. Петстотин птици изгоряха в златна неправилна сфера от огън — феникси, които никога нямаше да се родят отново. Селур се обърна към пулта си. Кулата започна да бучи и вибрира. Над главите им, на самия връх, нещо изтрака, чу се силно бучене и миризма на озон изпълни въздуха.
Светкавици блъвнаха от острова и обгърнаха бордовете на въздушния кораб с бледосини пламъци.
— И аз имам собствено оръдие — каза Създателят на птици, върху древното му лице се изписа усмивка. — Имам и други неща, които нито те, ние вие сте виждали. Жалко за птиците. Останаха само тези, които бяха зад Кулата по време на изстрела. Но нищо не се знае, може би ще успея да направя нови. Съжалявам за тях, много от птиците са толкова сложни за изработка, някои дори се научиха да говорят. А за мен това е една добра дефиниция на въпроса какво е живот.
Водата около пътеката започна да кипи.
Кромис взе ръката на Кралицата.
— Тук няма място за нас. Старинните оръжия се събудиха отново. Да ги оставим да се бият.
Скалата под острова отново потрепери.
— Не беше ли по-добре да вземем стареца с нас? — попита Гриф. — Те ще го убият накрая.
— Не мисля, че щеше да иска да дойде — каза Кромис. — И беше прав. — А кой кого ще убие, ще разберем след месеци…
Намериха Томб Джуджето в работилницата. Погледът му бе замаян, по лицето му се четеше изумление.
— Пропилял съм четиридесет години от живота си — каза той. — Предполагам, че трябва да тръгваме.
Около седемдесет стъпала водеха до подземията на Кулата. Там намериха конете и снаряжението на Томб.
Тунелите, по които минаваха, бяха слабоосветени, а конете, от липса на упражнения, бяха станали плашливи. Влагата мокреше стените и се стичаше в подножието им. Навсякъде стените бяха покрити с огромни гъби в такива фантастични комбинации от цветове, че приличаха на творения на луд художник. Огромни метални машини стояха в специално издълбани ниши, потънали във вода.
Вибрациите на битката отгоре заглъхнаха.
— Намираме се под устието на реката — тихо каза Томб.
Бяха принудени да преминат през колона от студен огън. Конете цвилеха и се опитваха непрекъснато да спрат. Откриха много странни и неразбираеми неща. Встрани от тях видяха бял скелет на кон и ездач: огромен меч, много голям за всеки от тях; голяма паяжина от тънки като косъм метални струни, върху която лежеше тялото на прекрасна мумифицирана принцеса.
Звуци, които не бяха ехо, ги следваха по кривите коридори.
— Струва ми се, че сме извън Времето — промълви тегеус-Кромис.
Най-накрая се изкачиха нагоре, излязоха от тунела и се озоваха на ръба на скалите западно от острова. Погледнаха надолу — Кулата на Селур беше невидима, загърната в многоцветен облак дим, през който проблясваха искри. Пътеката към острова беше едва видима, на места камъните се бяха стопили. Над устието на реката се издигаше пара.
Подухна силен северен вятър. Мъглата около Кулата на Създателя на птици се разнесе. Кулата беше понесла тежки загуби, огромни дупки се виждаха в стените й, птиците бяха изчезнали. Докато гледаха, група от около десетина нападатели се нахвърли върху вратите с енергийните си мечове. Дълга змиевидна синя светкавица блесна във въздуха и обви телата на гетайт-кемозит. Дори от такова разстояние Кромис чу трясъка.
Откъснати глави и крайници бяха разхвърляни навсякъде, някои от тях паднаха в морето и изчезнаха обгърнати в бяла пара. Само двама от нападателите успяха да се спасят, хуквайки към кораба, но синята змия ги последва, обви в прегръдките си енергийното оръдие и всичко изригна във вулкан от сини и виолетови мълнии. Когато облакът се разсея, групата видя, че големият въздушен кораб бе разпилян по крайбрежните скали и парчета от зловещия му екипаж се търкаляха навсякъде.
— Като си помисля, че исках да разсека тази врата с брадвата си! — промълви Томб. В гласа му се четеше уважение и почит.
— Може би Създателят на птици я активизира само при определени случаи — утеши го Биркин Гриф. — Този Селур се оказа много по-твърд, отколкото очаквах. Да унищожиш петдесет кемозит заедно с кораба им…!