— Чудя се дали е още жив? — попита Метвен Найан. Младата Кралица все още не се беше съвзела от току-що видяното.
— Няма причина да не е — извика прегракнало Гриф, сочейки с ръка на Север.
Втора едра сянка затъмни за миг слънцето. Голям въздушен кораб с отличителните знаци на Канна Мойдарт се беше появил над острова.
Кромис изпита странно чувство на безсилие. Това му се случваше много рядко. Поглеждайки разбитата Кула и кръжащия над нея кораб, той разбра, че Селур е обречен, и това, че не можеше да промени събитията, го вбесяваше.
— Проклети да са! — изръмжа Гриф. — Сега никой не може да помогне на стареца.
Корабът се наведе леко напред, носът му сочеше Кулата. Проблесна белезникава светкавица и скалите до края на пътеката с вече изчезнали пинии се превърнаха в пара.
Принцеса Джейн закри очи с ръка. От върха на Кулата се издигна яркожълто кълбо. То се понесе с огромна скорост към кораба. Движението му беше безшумно.
За миг то се озова до летателния апарат, като непрекъснато увеличаваше размерите си.
Въздушният кораб се помъчи да избяга, свивайки остро надясно, но за миг кълбото го обгърна, чу се сухо пукане, последвано от силна експлозия. Корабът се разцепи на две, остатъците му се посипаха в океана. Сред летящи отломки се виждаха падащи черни фигури с гротескно разперени крайници. Страшните гетайт-кемозит бяха мъртви. Останалите около стотина птици от хилядното ято се мъчеха да изкълват безжизнените им очи, докато падаха.
Всички мълчаха.
— Той ми каза, преди да тръгнем, че има неща, за които не сме и мислили — каза Кромис. Все още не можеше да откъсне очи от плаващите останки на кораба и диво крещящите прелитащи над тях птици. — И все пак ги победи! Един беззащитен старец изби за половин ден повече от сто от тези ужасяващи чудовища.
— Не забравяй вековните знания, които има, а и всички тези машини — отвърна му Томб. — Най-доброто, което можем да направим, е да продължим да следваме инструкциите му.
Студеният вятър повя отново и гъста мъгла ги покри, когато обърнаха конете си и тръгнаха на югозапад, през Лендалфут и Гората на Слотс. Във висините над тях кръжеше огромен орел-рибар, но те не го видяха.
Томб Джуджето никога не им каза нещо за престоя си на петия етаж на Кулата, нито пък за това, което беше научил там. Беше сигурно, че е узнал много повече, отколкото изискваше мисията им, и че в негово лице Селур е намерил един възторжен следовник. Никой не настоя да каже нещо за своя учител, за човека, забравил произхода и възрастта си. Но след години Томб често мърмореше тихо на себе си:
— Изхабихме живота си в полуистини и глупости! Изхабихме го!
Глава десета
Дългият поход на воините на Канна Мойдарт на Юг ги отведе до Мингулай и те го обсадиха. Градът падна, но на сенчестите улици, свършващи до прострялото се пред тях море, кемозит почувстваха, че няма накъде повече да вървят. Те изклаха цивилното население и след това — без причина — се нахвърлиха върху бившите си господари.
Много Северни воини загинаха. Над града се понесе мирис на кръв, омесен с традиционния дъх на риба…
По същото време в задните дворове и тъмните улички на Субридж и Пастелния град смъртта, крачеща със здрави, перфектно изработени механични крайници, продължаваше своята работа…
Започваше по-голяма война… А може би тя никога не бе спирала и автоматите просто изпълняваха задачи, за които са били конструирани преди повече от хиляда години.
Северняците се нуждаеха отчаяно от неприятели…
— Мрачна гледка!
тегеус-Кромис и Томб Джуджето стояха на измития от дъждовете хребет на Юг, представляващ ивица земя, разделяща планината Монадлиат от морето.
Земята около тях беше пуста и висока. Платото от варовик бе набраздено и пропукано от почти непрекъснатите дъждове, на места, където скалата бе успяла да устои на хилядолетната корозия, образуваше високи тънки колони, издигащи се на няколко метра височина.
— Според Създателя на птици тук преминава стар път. Трябва да търсим къде свършва той. Така поне ми каза — промълви Томб. — Дали ще го разпознаем?
Над гротескните извити колони и неравностите на терена тъмни облаци се носеха но сивото небе и вятърът ставаше все по-пронизващ.
Томб потупа нетърпеливо с огромните си метални пръсти левия крак на екзоскелета си.