— Има нещо, което се движи наоколо — каза Биркин Гриф и се хвана за дръжката на меча. Изправи се с гримаса на болка от неизлекуваната рана в крака и се спря, заслушан в ужасяващата тишина на гората.
Пламъците на огъня осветяваха широкия му гръб. Извади меча си и направи крачка напред. Нищо не се чуваше, освен тихото пращене на огъня.
— Там! — прошепна през зъби той и се затича напред към тъмнината, като размахваше тежкото оръжие над главата си.
— Спри! — извика Метвен Найан. — Рицарю, не ги убивай!
Бавно поклащайки се наляво и надясно, три мегатерия се показаха в светлината на огъня. Гриф ги остави да минат, оръжието му отразяваше пламъците, а дъхът излизаше тежко от гърдите му.
Те премигаха от светлината, седнаха на големите си задни крайници и вдигнаха предните си лапи. На всяка от тях се виждаха дълги, режещи като стомана нокти. Езиците на огъня редяха странни оранжеви сенки по дебелите им бели козини.
Високи повече от четири метра, те стояха и се взираха надолу към Гриф, като се мъчеха да фиксират погледа на късогледите си кафяви очи върху него. Едновременно с това поклащаха големите си рошави глави от една страна на друга. Гриф се отдръпна.
Бърза и ловка като острие на меч, Метвен Найан, Кралица и Императрица, застана между него и мегатериите.
— Здравейте, скъпи мои — прошепна тя. — Вашите роднини ви изпращат поздрави от Двореца.
Те не разбраха думите й, но клатеха умно глави и се мъчеха да надникнат в очите й. Един след друг се отпуснаха на земята и се приближиха до огъня, оглеждайки го предпазливо.
— Това са Зверовете на Кралицата — обясни Метвен Найан на Биркин Гриф. — А някога може би са били и нещо повече от това. Те няма да ни причинят нищо лошо.
След два дни стигнаха в Тинг Фифти.
Градът не беше голям, около десет квадратни мили, с натрошени кули, потънали в меката земя.
Площади и алеи, потопени в няколко метра застояла мръсна вода, се бяха превърнали в езера.
Повърхността им беше покрита с дебел килим мъртви кафяви листа.
Черни бръшляни се виеха около металните конструкции на Културите на Залеза и образуваха свои собствени орнаменти върху потъмнелите от ерозията и ръждата символи, подобни на тези, които можеха да се забележат но стените на Двореца на Пастелния град или по мантията на Създателя на птици — Селур.
Навсякъде се виждаха дървета, храсталаци, огромни магарешки бодили и бледите стъбла на див бучиниш — градът бе загинал под дебелите хилядолетни корени на растенията.
Между сринатите кули се движеха магатерии, единствените обитатели на мъртвия метрополис. Те живееха в полупотънали в земята стаи, ходеха бавно по разбитите улици ден и нощ, сякаш се мъчеха в продължение на хилядолетие да открият смисъла на съществуването си.
Томб Джуджето водеше групата по разбитите улици на града към центъра му.
— В самия център — каза той — се издига самотна кула на овален площад.
Той наклони глава и затвори очи, като че ли слушаше някаква лекция.
— За да се спуснем в подземията под нея — продължи той, — ще трябва да влезем в кулата. Сигурно някои от защитните механизми все още работят, но се надявам, че с наученото от Селур ще мога да се справя с тях.
Земята под краката им ставаше все по-наклонена, като че ли Тинг Фифти е бил построен в дъното на впечатляващ с размерите си театър. Бяха принудени да прекосят потънали места и неприятно миришещи ровове, навсякъде течеше вода, извори бликваха изпод начупените каменни блокове, с които бяха павирани улиците.
— Не очаквах това — мърмореше Джуджето.
— Бункерите може би са напълнени с вода. Потоците от подножието на планините Монадлиат са виновни. Цялата тази вода е добре дошла за растителността, но уви, не и за нас.
Бяха близо до площада, но когато излязоха там, се видя, че никое от новите умения, които Томб бе усвоил в Кулата на Селур, няма да му бъде от полза.
В средата на града, където беше разположен централният площад, сега се намираше овално езеро с чиста вода. В центъра му като останал счупен зъб се издигаха последните няколко метра от високата кула. В кристалночистите дълбини те видяха огромни корени на водни растения, захванати в тинята и блокиращи входовете на бункерите.
В настъпилата мъртва тишина се чу гласът на Биркин Гриф.