— Тук сме победени преди да започнем. Всичко е потънало.
Метвен Найан погледна към Томб.
— Какво ще правим сега? — в гласа й се долавяха нотки на отчаяние.
— Да правим? — засмя се горчиво Томб. — Можем да се хвърлим там, долу. Правете каквото искате. Аз не мога да направя нищо, тук. — Той се отдалечи, седна на земята и започна да хвърля камъни и парчета дърво в мъртвите води на езерото.
— Не можем да слезем долу — каза Кромис. — Можем да спим в сухата част на града тази нощ и утре сутринта да тръгнем оттук.
— Селур ни каза, че намирането на Изкуствения Мозък тук не е сигурно — продължи Кромис. — Бяхме предупредени за това. Ще трябва да опитаме втората възможност, за която той ни спомена — в Малката Ръждива Пустиня. Ако не успеем, можем отново да се върнем…
Томб Джуджето се изсмя подигравателно.
— И да се гмуркаме като патици? Ти си глупак, Кромис. Загубихме играта.
Кромис стисна дръжката на меча си.
— Загубихме играта преди много време, Томб, в Голямата Кафява Пустош. Но все още сме живи. Нямаме друг избор.
— О, да, наистина — каза мек ироничен глас близо до него. — Мисля, че този път загубихте.
Бърз като светкавица, Кромис се обърна, мечът блесна в ръката му.
Пред него стоеше Норвин Тринор.
А зад предателя бяха наредени двадесетина Северняци с извадени енергийни мечове.
— Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност, Лорд Кромис — каза Тринор. Той поклати театрално глава. — Но може би не е било писано да стане така?
Той погледна от Кромис към Биркин Гриф. Белегът, оставен от острието на ножа на Торсиман Карлимейкър, парализираше едната половина на лицето му, дори когато се усмихваше, само едното му око и половината от устата му се движеха.
Все още беше с мантията и ризницата, с които Кромис го бе видял на бойното поле. Северняците бяха пропити с пот, кръв и вино.
— Здрасти, Гриф! — каза Тринор.
Биркин Гриф му се озъби.
— Близач на задници — отвърна му той. — Твоите момчета няма да могат да те спасят, дори и да ме убият, след като те изтърбуша. Той се изплю пред краката на предателя и отстъпи малко назад.
— Ще разпилея червата ти по земята!
Кромис сложи ръка на рамото му.
— Не, Гриф, недей!
Тринор се засмя.
— тегеус-Кромис разбира от тези неща — каза той. — Героизмът е безполезен срещу стратегията. Самият Метвен ни го е казвал преди години.
— Ти научаваше всичко най-бързо тогава — отвърна сухо Кромис и се обърна към Гриф. — Можем да го убием четири пъти, но когато свършим, ще трябва да срещнем двадесет енергийни меча. Дори и Томб не би могъл да застане срещу такава сила. Колкото и добре да се бием, Кралицата ще умре.
Норвин Тринор се поклони на Младата Кралица.
— Напълно вярно. Чудесно изложение, Лорд Кромис. Всъщност има път за спасение и за вас от създалата се ситуация. Разбирате ли, нужен ми е Томб. Нека да обясня. И аз търся същото, което и вие. Дори мога да ви кажа, че си губите времето тук, в Тинг Фифти, освен ако интересите ви не са чисто археологически.
Тринор спря за момент, изгледа Кромис в очите и продължи.
— От известно време сме малко разтревожени от поведението на нашите съюзници. По време на някои изследвания, които направих в библиотеката на Добрата ни Кралица в Пастелния град — той отново се поклони, — успях да открия какво неконтролируемо оръжие са кемозит. И вие сте го разбрали. Бих искал да зная къде сте получили тези знания. Успях да открия и малка част от отговорите на проблема — точното местоположение на машината, която би могла да ги изключи, така да се каже.
От разговорите ви тук успях да науча, че Джуджето има информация, която аз не можах да получа от древните папируси и книгите, накратко — искам той да свърши тази работа за мен. Не бих могъл да го взема от вас, без да го убия, и може би той да убие мен. Убедете го, че е в общ интерес за всички ни да работи за мен, и аз ще ви освободя след това, разбира се, също и Кралицата.
По време на дългия монолог Томб не бе помръднал от мястото, където седеше. Сега той взе брадвата си и се изправи. Воините на Норвин Тринор се размърдаха неспокойно. От остриетата на мечовете им проблясваха сини, подобни на пламъци искри. Джуджето се извиси до пълните два и половина метра, които му позволяваше бойното снаряжение, и застина като великан над предателя.