Стояха на завет зад кораба, малки вихрушки от прах развяваха мантиите им, прахът пълнеше устата и ноздрите им. Кромис погледна слабите рамене на Кралицата. „Не сме нищо повече от разядени от алчност, жажда за убийства и разрушение мъже“ — помисли си той. „Бенедикт Посманли отлетя на Земята. Ние сме тези, които живеем на Пустата Луна…“
— Е? — попита Тринор.
На петдесетина метра встрани започваше извита, притисната към скалата дюна. От нея се подаваха краищата на строшени метални отломъци, като гроб от изкривени стоманени дървета. Бяха блестящи, полирани и разядени от Времето.
Кромис, оглеждащ тихата Пустош, изведнъж долови освен шума на древния вятър и тихо бръмчене, скалата под краката му вибрираше.
Томб Джуджето се приближи до него, сложи ухо на скалата, след това се изправи и изтръска кожените си гамаши.
— Това е мястото — каза той. — Започнете да копаете в основата на дюната.
Джуджето се усмихна подигравателно на Кромис.
— Вълците ще се превърнат в мравки — каза той високо. — Щеше да ни отнеме седмици без тях. Може би все пак ще трябва да благодарим на Лорд Тринор за помощта.
Той се запъти да разгледа гората от антени. Дългата му бяла коса се развяваше на вятъра.
Северняците започнаха да работят, от устните им се изтръгваха тихи проклятия, но Тринор ги държеше здраво и не допускаше никаква недисциплинираност.
Привечер на следващия ден разкопките откроиха правоъгълен вход в подножието на дюната — дълга цепнатина, затворена със същото обсидианово покритие, използвано и от строителите на Кулата на Създателя на птици.
Дълбоки идеограми бяха издълбани върху вратата, времето и пустинята не се бяха оказали на висотата и умението на твореца. Повърхността й беше гладка, а знаците на шифъра, изписани по нея, така ясни, като че ли са били положени вчера. Изглеждаше жалко, че никой не може да ги прочете.
Тринор беше във възторг.
— Намерихме вратата! — извика радостно той. — Да видим сега дали нашето Джудже ще открие ключа към нея?
И той удари Томб весело по рамото.
— Забравяш се! — промърмори Джуджето.
Той застана пред вратата. Устните му се движеха беззвучно, може би си повтаряше всичко научено на петия етаж, в Кулата на Селур. Наведе се и прокара ръка върху редица от идеограми, които засветиха с червена светлина. Той промърмори нещо, после го повтори.
— НУЖДАЕ СЕ ОТ ТЕБ — поизнесе рязко вратата с отчетлив, дълбок, лишен от емоции глас, — НУЖДАЕ СЕ ОТ ТЕБ, БАА, БАА, БАА, УРИБУНДУС…
Струпаните около изкопа Северняци изпуснаха лопатите си. Много от тях започнаха да правят религиозни знаци срещу Злото с пръстите си. С ококорени очи и отворени усти те гледаха, сграбчили здраво оръжията си.
— КУЧЕ-ЛУНА, КУЧЕ-ГОДИНА — изпъшка вратата. — БАА, БАА, БАА.
На всяка ритуална сричка Томб отвръщаше с подходящ отговор. Диалогът им продължи няколко минути, докато не настъпи пълна тишина и той не започна отново да движи ръцете си по древните писания.
— ГОЛЕБОГ — изпищя вратата.
Къс интензивен пламък от бяла светлина закри Джуджето. Той изскочи от нея, като отупваше дрехите си и се хилеше.
Косата му пушеше, а гамашите му тлееха, а той плюеше върху обгорелите си пръсти.
— Механизмът на вратата е полудял с течение на вековете — каза Томб. — Той…
Тук той каза дума, която никой от присъстващите не знаеше, и продължи:
— Но аз го измамих, е, с малки изгаряния по пръстите и повредени гамаши. Гледайте!
Бавно и беззвучно обсидиановата плоча се бе придвижила надолу и напред, като отпусната долна устна на голяма механична уста, а зад нея се виждаше наклонен коридор, осветен от бледа, променяща цвета си пастелна светлина.
— Вратата ви е отворена — каза Томб, обръщайки се към Тринор. — Защитните механизми са изключени.
Тринор почеса белега на бузата си.
— Да се надяваме, че е така — каза той. — тегеус-Кромис ще влезе пръв. Ако има някакво недоразумение между него и вратата, втора ще влезе Кралицата!
Нямаше никакви инциденти.
Докато Кромис влизаше в бункера, вратата прошепна нещо злобно, но го остави на мира. Светлината промени цвета си няколко пъти, докато той стоеше там, загледан в изчезващия в далечината леко наклонен проход. Около него се чуваха бегли, неидентифицирани музикални звуци. От стените растяха, струпани близо един до друг, кристали, които му напомняха за Метално-Киселинните Блата. Кристалите пулсираха равномерно.