— Благодарен съм да Ви видя в безопасност, Милейди — каза, и тя го поведе към главната зала. Той остави меча си на земята. Не чувстваше нужда от него.
В центъра на залата съзря любопитна картина.
Мозъкът танцуваше, колоните от светлина и сянка пулсираха, безбройни фини линии в различни цветове се преплитаха в непрекъснато сменящ се ритъм.
А сред тези кули и метални греди се движеха тринадесет тъмни фигури, дрехите им изглеждаха като пламтящи огньове, от които изскачаха искри, изразът върху дългите им бледи лица беше едновременно отнесен и съсредоточен в нещо.
Мозъкът пееше в единствен пронизващ акорд, краката на танцьорите се движеха все по-бързо, овалният диамантен покрив отразяваше образите им.
На единия край на дисплея беше седнал Томб Джуджето, груб мъж, без идеали, подпрял с ръка брадата си. По грозното му лице се бе разляла щастлива усмивка, очите му следяха всяка стъпка на танца. Бойната му брадва лежеше до него.
— Те са прекрасни! — каза тегеус-Кромис. — Жалко, че такова кръвожадно джудже е открило такава красота. Защо танцуват по този начин?
Томб се изхили.
— Да кажа, че съм благодарен за думите ти, ще бъде лъжа, Лорде. Не зная защо всички хора мислят, че грозните и уродливите не ценят красотата. Въпрос на манталитет, бих казал, но нищо. Колкото до танца, подозирам, че те имат метод да комуникират с Мозъка много по-ефективно, отколкото бях допускал. В известен смисъл те самите са Мозъкът в този момент…
— Кои са те, Томб?
— Те са хора от Културите на Залеза, приятелю мой. Това за Възкръсналите хора!
Кромис поклати глава. Танцьорите продължаваха танца си, наметките им приличаха на вихър от черно и смарагдовозелено.
— Не можеш да очакваш да разбера всичко това, Томб? Обясни ми!
Томб скочи на крака. Той внезапно затанцува около Кралицата и Кромис странна пародия на балета на Мозъка, имитация, пълна с тъга и хумор.
Плесна с ръце и се обърна към тях.
— Кромис, това беше майсторски удар!
— Слушай…
Томб седна отново и продължи:
— Излъгах Тринор. Нямаше нищо по-лесно от това, да се справя с гетайт-кемозит. Тези чудовища спряха да се движат минути, след като влязох в стаята. Където и да са, сега са неподвижни, механизмите им са спрели да функционират и са започнали да ръждясват от дъждовете и вятъра. Селур ме научи на всичко. Това, което той не ми каза, е, че с Изкуствения Мозък може да се води диалог — научих го сам през последвалите двадесет минути. Тогава… Кромис, Селур се е лъгал. За него кемозит бяха просто унищожители, но изглежда, Северняците са били по-близо до истината, когато са ги нарекли „крадци на мозъци“. Кемозит са били жетварите.
Томб спря за момент, загледан в танцуващите фигури.
— Да знаех как го правят! — каза той с нотка на съжаление в гласа. — Но да продължим с гетайт-кемозит. Тяхната роля в дните на Културите на Залеза не е била да попречат на възкръсването на боеца, както мислеше Селур, а точно обратното. Те са носели мозъците на убитите тук и в подобни центрове, разпръснати навсякъде, са ги предавали на грижите на Големите Изкуствени Мозъци. Това е важало както за убитите приятели, така и за убитите гетайт-кемозит. Мисля, че тогава хората са гледали на войната по различен начин, може би като на някаква игра. Когато Канна Мойдарт е попречила на кемозит да изпълняват пълните си задължения и само ги е използвала като бойци, е била на път да унищожи целия човешки род.
Томб спря замислен и след минута продължи:
— Сега ще ви обясня всичко за това място. Всеки прозорец е танк, изпълнен с поддържаща течност, в която се намира мозъкът на убит човек. Боецът е мъртъв от хилядолетия, но мозъкът му е жив и чрез автоматично инжектиране на различни химични и биологични субстанции и хранителни вещества той може да бъде стимулиран и да възстанови мъртвия си притежател. Не ме питайте как! Знайте, че по време на Културите на Залеза хората са крачели по Звездите и са имали огромни познания за неща, които днес не подозираме, че съществуват. Но да продължа разказа си. На третия ден от пленничеството ни тук Изкуственият Мозък реконструира Фимбротил и Лонат, тези със смарагдовите пелерини. На четвъртия ден — Беллин, Мадид-Монад и Слет. Вижте ги как танцуват! А вчера — всички останали. След това Мозъкът ме свърза с техните мозъци. Те се съгласиха да ми помогнат. Днес изпълниха плана си. От тази зала излизат дванадесет коридора, като спици на колело. Всеки един е дълъг по няколко мили, Възкръсналите се родиха в северозападния коридор. При даден сигнал от Мозъка те отново се превърнаха в хора, промъкнаха се дотук и изклаха войниците на Тринор. Не мога да разбера все още кое е подало сигнала — може би отварянето на вратата или идването ни тук. Не знам. След като се освободихме от охраната, всички ние стъпихме в светлинните колони. Оттам… това вече не мога да обясня, бяхме преместени вън, в пустинята. Чакахме Тринор, но тогава, разбира се, той е бил… зает с нещо друго. Решихме да влезем в бункера и пристигнахме навреме, за да те спасим от самия теб.