тегеус-Кромис се усмихна сухо.
— Много добре си постъпил, Томб. А сега? Ще ги върнем ли обратно в съня?
Джуджето се намръщи.
— Кромис! От тях ще направим армия! Дори сега те напълно събуждат Мозъка. Ние ще построим нов Вирикониум заедно. Метвените и Отново Родените, рамо до рамо…
Диамантените стени и куполът на залата блестяха и отразяваха танца на мъжете. Мозъкът продължаваше да издава монотонния си звук. Арктически студ обхвана съзнанието на Кромис. Той погледна ръцете си.
— Томб! — гласът му звучеше глухо. — Предполагам, че разбираш — това ще унищожи Империята, както би я разрушила Канна Мойдарт.
Джуджето скочи бързо на крака.
— Какво?
— Те са прекалено прекрасни, Томб, прекалено сложни и интелигентни за нас. Ако продължим с това, те ще ни абсорбират и след хилядолетна пауза Културата на Залеза ще продължи дългото си господство на Земята. Няма да се случи нищо лошо. Всъщност те може би ще ни благодарят за това, че сме ги върнали обратно тук. Но както сам ти каза, техният поглед към живота ни е чужд, ценностната им система сигурно е съвсем различна от нашата. Не забравяй, че те са причина за Пустошта и разрушенията около нас…
Докато наблюдаваше прекрасните тела на Възкръсналите хора, Кромис бе обхванат от дълбока тъга и почти брутално чувство за собственото му несъвършенство. Гледаше честното лице на Томб срещу себе си, но не намираше отражение на собствените си мисли и страхове в него, виждаше само учудване и спотаено въодушевление.
— Томб, не искам да участвам в това.
Отивайки към арката, от която бяха влезли, той наведе глава, за да не гледа повече странния танц, за да не бъде пленен от красотата му и очарован от почти нечовешкия му час. Метвен Найан, Кралица Джейн от Вирикониум, застана пред него. Виолетовите й очи се впиха в неговите.
— Кромис, не трябва да се чувстваш така. Смъртта на Гриф те е сломила. Обвиняваш себе си за всичко, виждаш нещата изкривени. Моля те…
— Аз причиних смъртта му, Мадам — отвърна той. — Отвращавам се от себе си, от това, че винаги попадам на грешното място в погрешно време. Отвратен съм от безкрайното убиване, необходимо, за да поправя грешките си. Той ми беше приятел. Дори Тринор някога ми беше приятел.
— Но това не е причината?
— Кралице, ние гледаме на Северняците като на варвари и те наистина са такива. — Кромис се засмя. — Днес ние сме варвари. Погледни ги!
И когато тя се обърна да погледне към танцуващите по хореографията на Мозъка фигури, празнуващи десет хиляди години смърт и възкресение, той избяга по коридора.
Тичаше към дневната светлина. Докато минаваше покрай тялото на мъртвия си приятел, се разплака отново. Взе меча си и се помъчи да разбие един от кристалните прозорци с дръжката му, но не успя. Побягна навън.
„Трябваше да го направиш“ — шепнеше гласът на Биркин Гриф в ушите му. „УРУБУНДУС“ — изкиска се обезумялата врата, докато минаваше през нея. Навън вятърът започна да увива мантията около тялото му, така че заприлича на голям черен гарван с пречупени криле. Приближи се, залитайки, до кораба и влезе в него. Лицето му беше мокро.
Отправи се към командния мостик. Зелената светлина го обгърна, а лицата на избитите от Гриф Северняци се бяха вторачили в него с пълни с пясък очи. Включи двигателя, не избра посоката, тя сама го избра. С пълна тяга той отлетя в празното небе.
И така, тегеус-Кромис, Лорд на Метвен, не присъства при формирането на Воинството на Новородените, нито видя въоръжаването им в дълбочината на по-малката Пустош, както и техния поход. Не видя знамената и щандартите.
Той не беше свидетел и на падането на Субридж, когато месец след тежката смърт на Биркин Гриф, Томб Джуджето поведе колоните от пеещи мъже от Културата на Залеза срещу огромната армия на Северняците и взе победата в сражението.