— Лорде, чакахме да дойдеш.
В тъмнината той се усмихна. Все още носеше разкъсаната си пелерина и натрошената си, на места счупена броня. Мечът без име лежеше до него — винаги, когато беше нервен или угрижен, ръката стискаше дръжката му и я галеше несъзнателно — правеше го механично.
Кромис отвърна с типичната си учтивост:
— Лейди, бих дошъл веднага, ако имаше някаква нужда от мен.
— Лорд Кромис, Вие сте абсурден!
Тя избухна в смях, за да не може той да види съжалението, което тя изпитваше към него.
— Смъртта те доведе тук — каза тя. — Криеш се и хапеш раните си като ранено животно. Във Вирикониум ние престанахме да мислим за смъртта.
— Това е Ваш избор, Мадам!
— Новородените хора са между нас. Не излязохте прав, тегеус-Кромис. Те не се чувстват по-висши от нас, а и ние не се мислим за варвари. Те ни дадоха нови изкуства, нови идеи и перспективи, а ние ги учим как да живеят в мир със Земята, без да я унищожават. Ако това ще ви донесе задоволство, Лорд Кромис: бяхте прав в едно — Империята е мъртва. Но мъртви са и Културите на Залеза. И нещо друго, нещо ново замества и двете.
Той стана и отиде до прозореца. Стъпките му бяха бързи и безшумни. Погледна я, а слънцето умираше в кървавочервена светлина в далечината зад него.
— Има ли място в тази Нова Империя за един неволен убиец? — попита тихо той. — Има ли?
— Кромис, ти си глупак — отвърна тя и не му позволи да отговори.
По-късно той я накара да погледне към Звездите с Имена.
— Там! — каза той шепнешком. — Не можеш да не се съгласиш с факта, че всеки, дошъл след това, не е могъл да разчете написаното там. Империите идват и си отиват и оставят език, неразбираем за наследниците им.
Тя му се усмихна, звездната светлина играеше в очите й. Отметна косата от лицето си и каза:
— Когато дойдеш във Вирикониум, ще видиш много нови лица. Ще срещнеш и приятелски лица, Кромис. Доста от останалите живи Рицари на Метвен дойдоха при нас. А колкото до това — тя посочи небето и пак се усмихна — Алстаф Фултор, Новороденият, може да ти каже какво означава.
— За мен е особено важно — отвърна й Кромис — тези неща да останат мистерия. Ако му заповядаш да си затваря устата, ще се върна!
Христо Карликов
За Робърт Хауърд
Няма почитател на фантастиката, който да не знае името на Робърт Хауърд. Роден през 1906 година в градчето Пийстър, Тексас, той прекарва по-голямата част от краткия си живот в този щат, като живее най-вече в Крос Плейнс.
Хауърд публикува първото си произведение — „Копието и лапата“, през 1926 година в известното тогава списание „Невероятни истории“. По-късно то се превръща в постоянен негов издател. Робърт Хауърд е плодовит автор във всички области на фантазията. Главната му посока като писател е така наречената Меч и магия, клон на научната фантастика. Той е един от основателите на жанра, който под името „фентъзи“ преживява през последните двадесетина години разцвета си. Най-известни са новелите му за Конан от Симерия, които стават крайъгълен камък в по-нататъшното развитие на жанра. Седемнадесет разказа за Конан излизат в „Необикновени истории“ от 1932 до 1936 година, а други четири са публикувани посмъртно в други списания. По-късно серията за Конан Варварина е била продължена от Спрег де Кемп, Лин Картър, Бьорн Ниберг и други автори.
След Втората световна война интересът към Хауърд се засилва. Това се отнася преди всичко за книгите му за Конан. Последователно с помощта на Глен Лорд, който се грижи за литературното наследство на автора, излизат поредици за Конан през 1953, 1960, 1968 година и в края на 70-те. В подбора на книгите участват Спрег де Кемп, Бьорн Ниберг и Лин Картър, като част от новелите са създадени от тях по фрагменти или наполовина написани работи на Хауърд. По-късно, през 80-те и 90-те години, романи за Конан пишат такива гиганти в научната фантастика, като Пол Андерсън и Спрег де Кемп.
Освен за Конан Робърт Хауърд сътворява още три серии новели за „Меч и магия“. Героите са Крал Кулл, Брак Мак Морн и Соломон Кейн, като в „Крал Кулл“ действието се развива преди времето на Конан, а в другите — след него. И тези истории са дописвани от известни днес имена в областта на фантастиката — Ендрю Оуфут, Карл Едуард Уагнър.
Силно емоционален по характер, Робърт Хауърд се самоубива в колата си през 1936 година. След себе си оставя стотици разкази, новели, поезия, журналистика и обемиста кореспонденция. Много литературни критици не могат да си обяснят необикновената му популярност и до днес. Може би тя се дължи на силата и жизнеността на творбите му. Те наистина са малко груби, недотам издържани литературно, но въздействието, което имат, е очевидно. Не трябва да се забравя, че Хауърд умира твърде млад, от писмата и стиховете му се вижда, че у него е имало още много творчески потенциал. Предлаганата книга — „Крал Кулл“, е само един от епизодите с този герой, но читателят-киноман ще се увери, че част от първия филм за Конан — „Конан Варварина“ на Джон Милиус с участието на Арнолд Шварценегер, до голяма степен е инспириран от нея.