Очите на Брюле светеха с дива и горда светлина.
— Ка-ну, какъв мъж! Не мислех, че ще срещна такъв в тези дни на упадък. Само след седмица той ще е на седлото — и тогава, горко на Децата на Змията! Защото това, в което той се закле, ще стане. И какъв лов ще бъде, Ка-ну, какъв лов! А, виждам дълги и щастливи дни за Валузия с такъв Крал на трона!
Глава пета
Решението
Думите на Брюле излязоха верни. Императорът на Валузия прекара две трескави нощи, но благодарение на силния си организъм на третия ден дойде в съзнание и макар доста отслабнал, поиска да се изправи на крака. Брюле напразно се опита да го задържи.
— Не, Брюле, приятелю мой, нямаме време да се излежаваме. Повикай веднага Ту.
Главният съветник влезе в стаята минути след това.
— Ту, жрецо на Змията, как си тази сутрин? — попита го насмешливо Кулл. Ръката му си играеше небрежно с дръжката на меча.
— Господарю! — бледото лице на дребничкия съветник стана бяло като тебешир. — Не се шегувай с тези неща. Сутринта твоят приятел и телохранител в присъствието на Ка-ну провери целия дворец. Всеки трябваше да повтори забравените думи и да целуне медальона на металния Дракон. Между нас нямаше хора на Змията!
— Знам, приятелю, знам. Брюле ми разказа всичко. Прости ми, че се пошегувах с теб. Знаем, че страшните картини няма да изчезнат от умовете ни дълго време. Затова те викам, Ту. Спомням си клетвата, която дадох, след като избихме Децата на Змията в Прокълнатата зала. Не съм я забравил! От утре започваме похода — ще изчистим Валузия от чудовищата. И не само Валузия, всяка от Седемте Империи! Искам по обяд да се свика Държавният съвет, да дойдат военачалниците и всички посланици на други кралства, акредитирани у нас.
— Но, господарю! — гласът на Ту беше изпълнен с тревога. — Ти си още много слаб, а и кой ще се занимава с държавните дела докато те няма. Тази война може да продължи дълго…
— Не се грижи толкова за здравето ми — отвърна Кулл — няколко драскотини и нищо повече. Бил съм и много по-зле и все още съм жив. Чувствам се малко слаб, но и много гладен. Ще хапна и ще поспя до съвещанието и всичко ще бъде наред. Колкото до войната, не мисля, че ще бъде дълга, надявам се и другите крале да се включат, иначе — горко им. За времето, докато ме няма, ще поверя управлението на държавата на теб, а воините, които ще останат тук — на Ка-ну.
Съветникът коленичи, поразен от оказаната му чест, но Кулл само го потупа по гърба и извика гръмогласно, че иска храна. Кралят яде за трима и след това се унесе в спокоен сън.
Събуди го Брюле, с новината, че Съветът се е събрал. Кулл облече императорската мантия, сложи короната на Валузия върху дългите си черни коси и препаса големия двуостър меч на кръста си.
При влизането му в залата всички съветници, военни и посланици станаха на крака.
Очите на Кулл бяха студени като топящи се ледени блокове в мъгливото Северно море.
— Граждани на Валузия! И вие, посланици на приятелите на Кралството, искам да ви съобщя нещо, но преди това, Брюле, моля те, заведи посланиците и военачалниците до Прокълнатата зала. Ти имаш сила да измъкнеш забития във вратата меч. Покажи им какво има там и се върнете веднага.
Докато очакваха завръщането на Брюле, Кулл се обърна към Ка-ну:
— На теб, мъдри приятелю, ще оставя половината Армия на Валузия. Естествено, тя ще има военачалници, на които ще дам необходимите заповеди, но искам ти с твоите Пикти да се присъедините към нея и ти да издаваш главните заповеди. Трябва да изчистите Града на Чудесата от тези създания, накарайте всеки гражданин да повтори забравените думи, от най-богатия аристократ до последния пияница, легнал в канавката между бордеите. Също и жените, макар не се съмнявам, че хората-Змии са взели образа на някоя от тях. Ка-ну, бъди безмилостен! И при най-малкото съмнение унищожавай тези твари. Опожари и срути храмовете им, където ги срещнеш, в радиус двеста километра от столицата. Постави още сега стражи и затвори вратите на града, за да не може никой да се измъкне навън. Върви, приятелю!
Ка-ну Древният се поклони. Очите му бяха станали сини като морето, а погледът му леден и суров.
В това време влезе Брюле начело на военачалниците, висшите сановници и посланиците. Лицата на всички бяха пребледнели, в очите им се четеше ужас от току-що видяното, омраза и ярост.