— Исках лично да се уверите срещу какво сме се изправили — каза мрачно Кулл. — Това не е обикновен враг, когото можеш веднага да повалиш с меч или копие, това са древните неприятели на човешката раса, които хилядолетия са ни държали в робство. В древността са били много и различни видове, човечеството се е борило столетия, за да се освободи от тях, и накрая хората са помислили, че наистина са успели. Уви, някои от тях не са били изтребени докрай. И, вижте ги, те отново са сред нас! Нямат сила да ни победят в открит двубой, но могат да го направят, като унищожат кралете ни, висшите сановници и военачалниците ни, вземайки техния образ, и лека-полека отново да ни превърнат в роби. Благодарение на Ка-ну Мъдрия и верния Брюле успяхме преди две нощи да провалим плана им и да ги унищожим, но те ще опитат пак, ако не тук, то някъде другаде — във Фарсун, Верулия, Турания, Зарфуана или Грондар. Аз се заклех, че ще изтрия от лицето на Земята тези твари и Валк ми е свидетел, че ще го сторя. Армията на Валузия тръгва утре. Ще прочистя земите си от всички хора-Змии и техните последователи. Не забравяйте, че повечето от богомолците са обикновени хора, но са толкова пленени от тайните науки и мистицизма на Змията, че са прекрачили вече прага на човешкото. Те също ще се бият на страната на Змията. Знам, че трябва да бъдат унищожени. След като свърши във Валузия, Армията ми ще пресече границата с Фарсун на Юг, за да помогне на крал Хайд да се справи с тях. Искам всички посланици да изпратят тайно известие до господарите си, че Император Кулл ще навлезе в кралствата им с голяма войска. Не искам да пишете нищо за това, което видяхте или чухте тук, само обяснение, че идваме с мир, и се помъчете да ги убедите, че това засяга всички поданици.
Посланиците се спогледаха, но преклониха глава и се поклониха на Крал Кулл.
— Кралю! — обади се един от тях, млад мъж, с гъсти смолисточерни коси, падащи на плитки по раменете му и мургаво лице. — Моят господар, кралят на Турания, няма нужда от такова известие. Ние почитаме Небесната дъга и всички други религиозни секти или други обреди са забранени и се наказват жестоко. Крал Кош прогони последователите на Змията преди десетилетия, при нас, в Турания, няма техни храмове.
— Ето и една добра вест! — засмя се Кулл, но веднага очите му станаха отново твърди, с бледосив блясък под свъсените вежди. — Предай тогава на Крал Кош, че за мен ще бъде чест да се срещна с него на границата на държавата му. Много бих искал и храбрите туранци да участват в тази последна битка на хората срещу Древните Раси, дошли от дълбините на хилядолетията. Сега можете да си отивате.
Всички се поклониха и излязоха от тронната зала. Останаха само военачалниците, Ту и Брюле.
Глава шеста
Походът
Кулл остави пехотата и леката конница в столицата под командването на своите генерали, а начело на Червените Унищожители (без частта, която трябваше да пази Двореца) и отредите на наемниците се отправи на Север. Древните слова бяха повторени от цялата петнадесетхилядна армия. Никой не промени облика си, изглежда, хората-Змии не бяха проникнали между военните. Пътуваха бързо, всички бяха на коне. А Кулл залагаше много на внезапността на атаката. Унищожиха над сто храма на Змията, повечето изоставени и необитаеми. По местата, където все още се срещаха богомолци и светилищата работеха, се стигна до яростни схватки. Оказа се, че поклонниците на култа са много повече, отколкото Кулл се беше надявал. Дори при споменаването на свещената дума, когато жреците възприемаха ужасния образ, техните последователи продължаваха да се сражават със същото ожесточение и омраза. Разбира се, повечето от тях бяха обикновени хора, несвикнали с военно изкуство, и биваха помитани от Червените Унищожители.
— Не мога да разбера тези хора? — каза мрачно Кулл. — Нощта беше настъпила и студеният вятър вееше краищата на кралската шатра. — Виждат кого са обожествявали и не се отдръпват от него, както биха направили всички нормални хора, продължават да се бият, въпреки че знаят — обречени са.
— Всички са омагьосани — промълви генерал Сет, командир на Червените Унищожители. — Тези ужасни твари са ги лишили от разсъдък.
— Генералът е прав — намеси се и Брюле (Пиктът не напускаше мястото си до трона на Кулл). — Изглежда, Змията разполага с някакви тайни, може би мистични, или с някаква тайна наука, дошла от времето, когато Земята е била млада. Тези хора са направо обладани. За тях не съществува нищо — приятелство, чест, любов, семейство, — освен преклонението и обожествяването на Змията. В битката вчера един ми изкрещя в лицето, че дори и да бъде убит, ще живее вечно.