— Ах, ти малка кучка… — изрева истинската Къртни Ванс.
В този миг Кики замахна внезапно и нанесе страховито кроше в челюстта на новодошлата. Мат изтръпна, когато чу хрущенето на кокалчетата в лицето й. Сигурно болеше!
Истинската Къртни Ванс изчезна като спукан сапунен мехур.
Мат стоеше на мястото си. Кики беше нападнала Къртни Ванс. Тя трябваше да е от онези, които той търсеше.
Той се обърна към Кики, която разтриваше юмрука си.
Но преди да успее да каже нещо, към тях се присъедини фигура, извисяваща се и над двама им. Беше с почти човешка форма, ако хората можеха да достигат три метра и да са направени от блещукащи кристали. Мат спонтанно го кръсти г-н Джуълс.
— Не мога да те оставя сама дори за няколко минути, така ли е? — Думите бяха изречени със заплашителен тон.
— Да я оставите… — тръгна да пита Мат.
Голямата светеща ръка се протегна и сграбчи Кики за рамото. Въпреки че кристалните пръсти издаваха мек блясък, Мат знаеше, че са твърди като скала.
Кики го погледна смирено, на лицето й беше изписано страх… и болка.
„Трябва да направя нещо“, помисли си Мат, като се чудеше как клечестото му тяло ще издържи ударите на тези огромни, тежки ръце.
Но преди да помръдне, Кики и големият й кристален приятел изчезнаха от „Maxim’s“.
4
Мат се прозяваше, докато пътуваше с автобуса към училището на следващата сутрин. Прекара безсънна нощ, обмисляйки това, което научи от виртуалната си визита в „Maxim’s“.
По време на подготвителния час по английски Мат издърпа Анди и Дейвид Грей настрани.
— Лийф ме вкара в една виртуална стая, където се събират гъзарите — съобщи им той. — Мисля, че се натъкнах на някои от нашите приятелчета от „Кемдън Ярдс“.
— Кои по-точно? — попита веднага Анди. — Джон Дилинджър или блондинката?
— Не знам със сигурност — призна Мат. — Използваха други прокси изображения. Единият тип беше от кристали — кръстих го г-н Джуълс. А другата беше момиче на име Кики. Тя се появи като Къртни Ванс.
— Искаш да кажеш актрисата, която играе докторката в „Болница в центъра на града“? — попита Дейвид.
— Не знаех, че гледаш сапунени холосериали — подразни го Анди.
— Хайде сега — опита да се защити Дейвид. — Образът й е из цялата Мрежа.
— И още как — Анди помисли за момент. — Адски готина и адски руса.
— Може и да има някакъв смисъл — каза Мат. — Ако Кики е същото момиче от стадиона, сигурно й харесва да се появява като блондинка — може би наистина е русокоса.
— Или пък й се иска да е блондинка — отвърна Анди. — Преди време ми попадна речник със стар жаргон. Там има две думи за руси момичета — локси и бокси.
Мат и Дейвид се спогледаха озадачени.
— Локси е естествената блондинка, при която русата коса се предава по наследство — обясни ухилен Анди. — А другите се сдобиват с русата коса чрез боядисване. В днешни дни спокойно могат да се представят за проксита. Тъй че твоята Кики може да тежи към сто и петдесет килограма и да е с бръсната глава.
— Нещо друго, което да представиш на Шерлок, за да го анализира? — попита Дейвид.
— Ами появи се истинската Къртни Ванс — каза Мат. — Кики я удари и я нарани.
И двамата му приятели спряха да се смеят.
— Какво стана после? — попита Анди.
— После тоя с кристалите се приближи. Започна да вдига врява и каза на някакъв странен жаргон, че не може да остави Кики самичка за минута. — Мат се засмя, горд от себе си. — Усвоих го от Мрежата, британски жаргон, да оставиш някого да се оправя сам. Така че г-н Джуълс може и да е британец — вероятно някой от дипломатическия корпус.
— Или е някой, който се прави на британец — отбеляза Дейвид. — Чували ли сте за новата прокси програма „Идиъм Савен“? Моментално превежда това, което казваш, на дузина други езици. Единственият й недостатък е в лекото забавяне между движението на устните и звука, докато програмата осъществява превода.
— О, чудесно — простена Мат, докато другите се смееха. — Онзи с кристалите изобщо нямаше устни!
Мат се срещна със Санди Бракстън същия ден на обяд.
— И така? Прочете ли нещо от дискетата, която ти дадох? Открих един голям файл относно това колко генерали са били офицери през Мексиканската война. Хенкок и Армистед са били в армията на Уинфийлд Скот. Много от офицерите, участвали в Атаката на генерал Пикет, са щурмували и замъка Чапултепек — в това число самият Пикет и Джеймс Лонгстрийт.