— Това е доста интересно — каза нервно Мат. Заради посещението си в „Maxim’s“ не му остана време да погледне дискетата. — Можем да започнем доклада с това. Имаш ли нещо друго?
Санди гледаше една от масите в кафетерията.
— Щях да седна с някои от приятелите ми…
Мат следеше погледа му. Разбира се, това бяха част от „Лийтс“, а сред тях имаше три руси момичета.
— Ами, тогава можем да го направим по време на закуската — предложи Мат.
Санди сви рамене и се отправи към изхода на кафето, откъдето взеха две табли. След това Мат отиде с новия си приятел до масата на „Лийтс“.
Едно от момичетата се готвеше да каже нещо, когато Мат сядаше на мястото си, но Санди я изпревари.
— Мат Хънтър от класа ми по история. Работим заедно по един проект.
Момичето измърмори нещо на приятелите си. Мат долови част от фразата: „… би ли завел този глупак на друга маса тогава?“. Останалото не се чу, защото последва бурен смях и едно момиче каза: „Разкарай го оттук, Триша“.
Мат направи всичко възможно да се сдържи, оставяйки настрана неприятната забележка, и се преструваше, че е заинтригуван от бръщолевенето на Санди за древната история, докато опитваше от странната смес, която му сервираха в кафето и не изпускаше от очи трите блондинки. Беше все едно да жонглираш с четири неща едновременно. Той можеше само да се надява, че няма да изпусне нито едно.
Примерно, трябваше да слуша доста от онова, което казваше Санди, за да може от време на време и той да обели някоя дума. А не биваше да си дава вид, че наблюдава момичетата. Доколкото можеше да прецени, всяка от тях би могла да бъде мистериозната Кики.
Всички момичета държаха главата си под ъгъл и се смееха, докато се шегуваха и дразнеха една друга. И всички, независимо със светла или тъмна коса, навиваха кичури около пръстите си. Някои от нещата, които обсъждаха, Мат изобщо не можеше да разбере. Или използваха някакъв странен диалект помежду си, или жаргон, който още не беше разпространен сред простосмъртните в Брадфорд.
— Значи в петък ще ходиш на ВИП ВП у Лара Форчън? — попита Триша.
Явно жаргонът й беше непознат за едно от момичетата.
— ВИ какво? — каза то.
— ВИП — важни персони; ВП — виртуално парти — обясни Триша, клатейки глава.
Другото момиче присви очи.
— Триша, но виртуалните партита са толкова… толкова старомодни.
Мат разбра накъде бие. Тя употреби дума, която е била женско име отпреди края на миналия век. Искаше да каже, че виртуалните партита са отживелица. Когато престана да мисли за това, се сети, че за последен път е бил на такова парти на седмия рожден ден на един приятел.
— Не и това. Ще бъде страхотно. Баща й е пръснал луди пари за един невероятен локал. А и моят баща хвърли доста мангизи за виртуалната ми рокля.
— Рокля ли? — попитаха едновременно другите момичета.
— Ще е много впечатляваща — обясни самодоволно Триша. — Няма да се допускат проксита — само ти и който успееш да вземеш със себе си.
— Предполагам, че зависи и от моя програмист — каза едно от русокосите момичета, навивайки кичур от косата си около показалеца.
— Не отнема много време — предупреди Триша.
Момичето сви рамене и се ухили.
— Нали затова дават премии.
Мат трябваше да прикрие собственото си хилене. Той се върна отново към Санди, който най-накрая приключваше с излиянията си.
— Интересно — каза Мат. — Става за няколко абзаца, но мисля, че отиваш твърде далеч. Тези момчета се познавали от години — хубаво. Това е обикновена история.
Санди изглеждаше разочарован.
— Но аз мислех…
— Трябва да се съсредоточим върху самата война, а не върху неща, които са се случвали двайсет години преди това — каза Мат.
Той се направи, че не чу подмятанията на едно от момичетата, които ставаха да си тръгват.
— Голям умник — измърмори тя.
Обядът почти привършваше и всички започнаха да се разотиват. Мат също стана, но замръзна на място.
— Какво има? — попита Санди.
На една от таблите, които бяха оставили момичетата, стоеше малък възел, сплетен от кичури руса коса. Мат видя как Кики направи същия в „Maxim’s“!
— Момичето, което седеше тук — каза той, потупвайки стола пред таблата. — Не мисля, че е в някой от моите класове, но ми се струва позната.