Кет Кориган трябваше да разполага със страхотни шпиони. Тя носеше сребристосин копринен костюм, който пасваше идеално на дансинга със слаба гравитация. Смеейки се, русото момиче се завъртя във въздуха. Тогава видя Мат.
Или по-скоро видя проксито от клечки, което той беше използвал на партито. Кейтлин изблъска другите танцуващи, устреми се надолу към мястото на Мат и се втренчи в него.
— Какво правиш тук? — изсъска тя.
— Просто проверявам един заподозрян, Кики — отговори провлачено Мат. — Или да те наричам Кет? Опитвам се да се добера до теб, откакто удари онова момиче в „Maxim’s“. Имаш няколко хубави виртуални хватки, които бих научил с удоволствие.
Кейтлин продължи да го гледа отровно. В този момент друго русо момиче, носещо още по-любителски костюм, се приближи към тях.
— Не знам как си успял да влезеш тук, но ако имаше покана, щеше да знаеш, че проксита не се допускат. — Лара Форчън се обърна към Кейтлин. — Приятел ли ти е, Кет?
— Н-не — отвърна Кет Кориган, преглъщайки. Тя не откъсваше очи от проксито на Мат.
— Много съжалявам — каза той. — Сигурен съм, че поканата ми е някъде тук. — И направи движенията на човек, търсещ нещо из джобовете си, което изглеждаше смешно във фигурата от клечки.
— Аха! — възкликна той, измъквайки нещо.
За съжаление не беше иконка, представляваща покана, а приличаше на черна палачинка от гума.
— Какво е това? — попита настоятелно Лара.
Мат й го подхвърли. То се залепи за дантеления й костюм, оставяйки отвратително мастилено петно отпред.
— Това е виртуална боя. Доста изящна, а? Е, ако се замисля, не чак толкова.
Отговорът на Лара относно съсипваното на костюма й беше оглушителен писък.
За секунда Мат съжали, че развали партито на момичето. Смяташе, че ще му допадне, но не беше така. Въпреки всичко трябваше да се преструва. Той се отдръпна назад.
— Може би трябва да се опитам да те разсея.
Този път се появи нещо, което приличаше на шепа малки камъчета. Мат застана до близката маса, където сложна система от тръби образуваше микрогравитационен фонтан над купата с пунш. Но когато изсипа шепата си с камъчетата в купата, съдържанието й започна да бълбука и да пуска пара във въздуха. След това се чу „Буум!“ Облак във формата на гъба се издигна нагоре и бавно започна да се спуска. Оглушителната експлозия предизвика вниманието и крясъците на другите.
— Пфу! — извика Кет Кориган, след като пуншът започна да се стича по косата и костюма й. Но стискаше устни, за да не се засмее.
„Това е само симулатор, продължаваше да се успокоява Мат. Не е като да го правиш наистина“. Но бясната Лара Форчън вече се беше запътила към родителите си. Той разбра, че автоматично задействащата се система за сигурност ще го заключи.
— Спокойно, Кет — каза й Мат, като махна безразлично с ръка. — Между другото страхотно парти.
По начина, по който Кет се нахвърли върху него, той се зачуди дали щеше да го сграбчи, за да го задържи там.
Но всичко, което направи, беше да издърпа бързо една от обиците си и да я пъхне в ръката му.
— Разгледай я хубаво, като се отдалечиш оттук — измърмори тя. — А сега изчезвай.
5
В събота сутринта Мат покани някои от приятелите си в Нет Форс Експлорърс на виртуално посещение. Всички се събраха в персоналния му виар, надвесени над мраморната плоча маса, като разглеждаха обицата, която Кейтлин Кориган му беше дала предната нощ.
— Значи си се уредил със сувенир от злополучното парти — каза Анди Муур. — Мислиш, че щерката на сенатора те харесва, а?
— Не е в това въпросът — отвърна Дейвид Грей. — Обикновено не можеш да си отнесеш виртуални парченца и да успееш да ги запазиш. Обицата трябваше да е изчезнала, когато Мат е прекъснал връзката. И тъй като не е, знаем, че има нещо повече от привличане на погледа.
Мат се пресегна към иконка с програма лупа.
Когато Дейвид я постави над обицата, миниатюрни букви се появиха във въздуха — хиляди редове. Дейвид си поигра с лупата, като уголеми холографските изображения, а сетне я прекара нагоре-надолу по редовете.
— Така — каза със задоволство той, — това е програма, протокол за комуникации.
— Нямаше ли да е по-лесно, ако просто ти беше оставила телефонния си номер? — попита Анди.
— Може би — отвърна Мат. — Но тук става дума за „Лийтс“. Децата на богаташите. Това, което ме интересува, е програмата. Вие, момчета, сте по-навътре в тези неща от мен.