Кейтлин го изгледа и изтръпна от ужас.
— Кажи ми, че в действителност нямаш нищо общо с това — помоли се тя. — Приличаш на абсолютен глупак.
Тя извика виртуално огледало и застана до него.
— А пък ме докара като истинска глупачка.
— Тъкмо никой няма да те заподозре, нито пък мен. Може да помислят, че сме репортери от училищния вестник.
Кет го погледна с промененото си лице, а очите й святкаха.
— Вестник ли?
— Обзалагам се, че ти и приятелчетата ти сте приложили обичайните номера за дипломатски хлапета — каза Мат. — Но Шон Макардъл не излиза да играе навън и не вдига виртуални купони, като Лара Форчън. Не, той е сериозен тип, истински умник, както му викате вие. Използва Мрежата за подготовка на проекти, а не да си играе. Но отваря виар симулатора си за нещо, за което се басирам, че ти и приятелчетата ти никога не сте се сетили. Веднъж месечно домакинства виртуална младежка пресконференция. Ето какво ще се случи утре. Малко пообърках училищните компютри, но успях да уредя да присъстваме като репортери от „Брадфорд Бюлетин“.
— Обикновено изтривам това нещо веднага след като го свалим от Мрежата — призна Кейтлин.
„Освен ако няма клюки за поредния лъскав купон или нещо още по-безсмислено за някое от елитните ти приятелчета“, помисли си Мат.
Той се изкашля високо, за да прочисти гърлото си.
— Аз ще съм Ед Нуунън, а ти — Кати Карти. Ето ти документи за самоличност и пропуск. Той й подаде две други иконки.
— Кати — това звучи като Кет. Много добре — каза тя. — Името, което си си избрал, близко ли е до истинското ти?
Мат я удостои с кисела усмивка.
— Тези хора не съществуват, така че нищо не ни свързва с тях — или с истинския вестник. Избрал съм ирландски имена, защото сметнах, че това са журналистите, които биха желали да отидат на пресконференция на ирландско момче.
— За какво ли ще говорят? — чудеше се Кет.
— Нямам представа — призна й Мат. — Просто ще трябва да отидем, да размахваме репортерски касетофончета и да се правим, че сме се съсредоточили в пресконференцията независимо какво става.
— Ще бъде различно — призна Кейтлин.
— Конференцията ще се състои утре следобед, веднага след училище. Имаш ли нещо против да се срещнем тук?
Кейтлин деактивира прокси програмата, връщайки се към истинския си вид.
— Става — отговори тя, навивайки дългата си руса коса около един от пръстите си. — Но няма да отидем там направо оттук. Имам списък с добри места за прекъсване на връзката. Довечера ще избера някое и ще го наглася. Ще ни прикрива, в случай че някой си науми да проследява откъде идват хората.
— Чудесно — отвърна Мат с поизтънял глас. — Тогава ще се видим утре.
Когато на следващия ден той пристигна във виара на Кет, тя вече носеше виртуалната форма, която Мат й бе измайсторил.
— Аз съм, всичко е наред — увери го тя, а ъгловатото й лице се изкриви от погнуса, когато се погледна.
Кейтлин наметна на гърба си виртуална тежка чанта, която изглеждаше толкова ужасно, че пасваше идеално на демодирания й външен вид.
— Готов ли си да потегляме?
Мат се беше дегизирал в проксито на Ед Нуунън, преди да пристигне.
— Защо не? — отвърна той.
Кейтлин му подаде ръката. Те се понесоха из Мрежата, отбивайки се да починат в голяма, много добре симулирана стая с няколко реда каменни маси, разположени пред платформа с катедра за преподаване.
Мат пусна ръката на момичето.
— Чакай малко! — каза той. — Това е виртуалната лаборатория по химия в Брадфорд!
Кейтлин се изкикоти.
— Не си единственият, който може да се бъзика с училищните компютри.
Мат стоеше безмълвен. Този тук беше успял да прокара в училищната система нов рикуест. Който и да стоеше зад виртуалните вандали, бе успял да изземе напълно контрола над компютърната система на Брадфорд Академи!
— Хайде! — Кет погледна старомодния часовник, който носеше проксито й. — Ще закъснеем, ако продължаваш да се размотаваш.
Въздишайки, Мат хвана отново ръката на Кет, която го поведе към пресконференцията, използвайки пропуските, които той бе направил.
Мат се чудеше дали страницата на ирландското посолство няма да има детелини, или да е проектирана във формата на необичайна лятна вила. Затова когато видя, че официалната страница представлява обикновен свръхмодерен виртуален офис, беше почти разочарован.