Но най-много го нарани начинът, по който бе изхвърлен от Кет Кориган.
„Човече, помисли си Мат. Щом не желае да отговаря на въпросите ти, значи със сигурност ти казва нещо!“
9
Дори и здравият сън не успя да заличи напълно болката от катастрофата в буквален и преносен смисъл. Докато пътуваше с автобуса към училище, той си представяше как я сграбчва и я разтърсва хубаво. Не разбираше ли тя, че се опитва да й помогне? Естествено, че не. Пък и защо да й помага? Той се опитваше да хване виртуалните вандали, които предизвикаха такава бъркотия и нараниха Лийф Андерсън. Дали не беше изхвърлен, защото един от тези вандали се оказа хубаво момиче и при това… изплашено?
Освен това нямаше начин да се скара с Кейтлин, без да издаде самоличността си. Още по-малко желаеше да се превърне в мишена за тези откачалки, които можеха да застрелят хората в холоформи. Но с отдръпването на Кейтлин, губеше всякаква възможност да разбере кои са останалите членове на бандата.
Или не беше така?
Подготвителният час му се стори по-шумен от обикновено заради продължаващото главоболие. Опита да го превъзмогне, махайки на Анди Муур и Дейвид Грей.
— Идиоти — изръмжа Анди. Изгорялото му лице вече започваше да се бели, а той се ядосваше, защото някои от съучениците му бяха лепнали прякора „Краставия“. Раздвоено между гнева и болезнения загар, лицето му изглеждаше по-червено от всякога.
— Задръж така и ще почнат да ти викат „Домата“ — предупреди го Дейвид. — Освен това и ти измисли прякори на няколко души от класа. Каквото си надробил, това ще сърбаш…
— Да бе, знам, че трябва да си нося последствията — промърмори Анди. — Но няма нищо общо с това дали ти харесва. — Той погледна Мат. — Е, как върви разследването? Предполагам заради него ни извика тук — като се има предвид, че не сме ти чули гласа от събота. Цялото си време ли прекарваш с… Кейтлин?
Анди произнесе името на момичето изключително мазно, завършвайки с романтична въздишка.
Мат не знаеше дали да се чувства смутен, или ядосан.
— Престани! — озъби се той. — Опитвам се да разбера кои са тримата в бандата.
— Искаш да кажеш, че Кейтлин още не ти е казала? — попита рязко Анди.
— Ей, Краставия, що не успокоиш малко топката, а? — рече Дейвид. След което, игнорирайки Анди, се обърна към Мат. — С какво мога да ти помогна?
— Ей, я не се дръж така — отвърна бързо Анди. — Аз също се опитвам да помогна.
Мат извади две дискети от раницата си. Всяка съдържаше копие от файла, който беше взел от компютрите на Нет Форс — децата на дипломатите, които бяха контактували с Кейтлин Кориган.
— Тук има два списъка. Единият включва двеста души, с които се е срещала Кейтлин. Другият е списък на десет деца на дипломати, които я познават. Това, което искам да знам, е колко от тях ще квалифицирате като хакери. — Мат се намръщи. — Все някой трябва да прави програмата, която позволява на виртуалните вандали да си разиграват коня, както си искат. Не са си я купили от кварталния магазин.
Веждите на Анди се вдигнаха към бретона му.
— Мислиш, че програмата, с която раздават шутове наляво и надясно, е дело на някой ненормален гений от дипломатическия корпус?
— Не знам — призна Мат. — Но съм сигурен в едно — останалите вандали са чужденци. Единият е англичанин, другият говори с някакъв европейски акцент. А третият изобщо не говори английски.
— Ще проверя тая работа с езика! — каза изненадващо Анди. — Обзалагам се, че сред дипломатическите среди няма много хора, които не говорят английски. Това е езикът, който се използва в международната политика и в бизнеса. Кой би изпратил за посланик някакъв невеж глупак?
— Смяташ, че такъв дипломат ще стои… настрана? — попита Дейвид.
Анди кимна самодоволно.
— Разбира се, при такива обстоятелства посланикът може да иска да го запази в тайна — продължи Дейвид. — Компютърните курсове или награди са достояние на широката общественост. Той се усмихна на приятеля си доволно.
— Божичко, как се радвам, че ми дадоха лесна работа.
Мат все още се кикотеше, докато се отправяше за първия си час.
През останалата част от деня нямаше кой знае какви поводи за радост. Заради разследването, което извършваше, беше позагърбил ученето и като че ли мълвата за това се бе разпространила по Тийчърнет, защото всеки учител се опитваше да го спипа неподготвен.