Выбрать главу

Мат се намръщи, докато изучаваше двата списъка плюс клипа и кадъра с Джералд Савидж.

— Компютър — каза внезапно той. — Подготви търсачката „Нюзфаунд“. Да се стартира търсене на материали от медиите с несекретен произход за връзка с познати на Джералд Савидж. Наблегни на статиите, описващи случаи на насилие и шегите. Сортирай по съответната честота. След това сравни с наличните списъци.

Докато компютърът търсеше данните, Мат се зае с дискетата, която Санди Бракстън му бе дал. „Междувременно мога и да попрочета нещичко, си каза той. Цялото това търсене и подреждане на информация ще отнеме доста време“.

Мат се бе заел с домашната си, когато компютърът сигнализира отново. Но търсенето не бе приключило. Беше Анди Муур, който изпращаше файл по имейла. Докладът на Анди бе много по-изчерпателен от този на Дейвид.

Здрасти, Мат!

Дейвид Грей излезе прав. Посланиците не искат да си признаят, че не владеят английски. Но сред децата на дипломатите имаше две изключения, за които с основание може да се смята, че използват „Идиъм Савен“. Преди време Кет е излизала с едно германско момче на име Гюнтер Молер. Добър избор за партньор, ако искаш нещо средно между футболен защитник и камион. Изглежда, е възпитан от овдовялата си майка в „здрав германски дух“ — така че говори само езика на своите предци. Това трябва доста да е раздразнило втория му баща — търговски аташе в посолството.

Другото изключение е Серж Воронов. Баща му е посланик на република Слободан Народни, новата отцепила се държавица на Балканите. Нали се сещаш какви националисти са в тази част на света? Чуждите езици са строго zabranjeni — особено за някого с политически амбиции.

Това са двете неща, които успях да открия.

Надявам се, че ще са ти от полза.

Мат се кикотеше, клатейки глава, когато компютърът отново сигнализира.

Бърз поглед към холоекрана установи, че търсенето е приключило.

— Окей — рече Мат. — Хайде да сверим всички тези списъци.

Беше като диаграмите в училище. Тъй като всеки заподозрян можеше да има широк кръг приятели, Мат проверяваше само тези кръгове, които се припокриваха. Все още имаше много хора, но поне не толкова много.

Мат се намръщи. Списъкът на Анди изобщо не му беше от полза. И Гюнтер Молер, и Серж Воронов бяха в поименните списъци с приятелите на Савидж и Кориган.

Едно друго име, което фигурираше и в двата списъка, привлече вниманието на Мат. Изглеждаше му страшно познато.

— Компютър — нареди той, — субектът е Люсиен Валери. Има ли скорошни публикации в медиите за него?

Холоекранът потрептя, след което извади материал за инцидент с местен инструктор по фехтовка, който ощетил един френски фехтовач — Люсиен Валери — докато реферирал състезание. Когато тръгнал да се прибира с колата си, инструкторът бил уцелен от бомба, боядисала кожата му в червено, бяло и синьо — цветовете на френския трибагреник.

Валери е бил заподозрян в хвърлянето на бомбата заради дългото си досие от подобни шегички. Но нищо не е било доказано — вероятно защото е син на френски дипломат. Както и да е, шегата била потулена. А Люсиен Валери изпуснал шанса да се състезава в олимпийския отбор по фехтовка на Франция.

„Французин, помисли си Мат, ако искаш да използваш обиден прякор, ще му кажеш «жабар»“.

Моментално се сети за високата метър и осемдесет жаба, която се спречка с него при срещата му с виртуалните вандали.

„Не можеше да бъде! Или пък…?“

Но след това Люсиен Валери беше показал, че има странно чувство за хумор. Когато жабата искаше да го заплаши, се превърна в стар благородник с меч… а Люсиен Валери знае как да си служи с меч. Мат опита да се сети какво точно му каза благородникът с меча. Не говореше ли с френски акцент?

Истината беше, че не можеше да си спомни. Изцяло бе съсредоточил вниманието си в острието, опряно на гърлото му, и в рисувания пистолет, прицелен в главата му.

Поне вече разполагаше с още няколко заподозрени, с които да се заеме.

Осени го нова идея. Скачайки, той се запъти към телефона. Може би щеше да успее да хване капитан Уинтърс, преди да напусне офиса си след края на работния ден.

— Уинтърс на телефона — прозвуча гласът на капитана в слушалката.

— Сър, отново се обажда Мат Хънтър. Мислех си за програмата, която открихте. Сигурен съм, че сте намерили хора, които да я разглобят, за да видят как точно работи. Имаше ли нещо в нея, което да изглеждаше… чуждестранно?