— Още се придържаш към версията, че тия шегаджии са свързани с дипломатите, нали, Хънтър? — капитан Уинтърс определено звучеше много по-благосклонно от предишния път, когато говориха по телефона.
— Може и да останеш малко разочарован от това, което ми съобщиха специалистите. Вратичката, която открихме в програмата на пресконференцията, е била разработена на евтин, купен от магазина компютър, от някого, който е използвал излезли от употреба методи на програмиране. Май не прилича много-много на богато и облагодетелствано дете от дипломатическата общност, нали?
— Май не — призна Мат.
— Точно така. — Гласът на капитана прозвуча неспокойно, когато продължи. — Това програмиране е толкова американско — и толкова евтино, — колкото и фалшивият ябълков пай.
10
След като се сбогува с капитан Уинтърс, Мат се запъти обратно към своя компютър. Чувстваше се, сякаш земята под краката му току-що се бе сринала.
Мат беше убеден, че е прав, въпреки че капитанът не бе възприел неговото предположение.
В края на краищата той бе проследил Кет Кориган и бе доказал, че тя е замесена. Почти бе убеден, че Джералд Савидж е другият от прокситата, които създават неприятности. А и разполагаше с няколко заподозрени от големия брой деца на дипломати, които живееха в окръг Колумбия.
Защо им трябваше тогава на група тийнейджъри, които могат да имат каквото си поискат, да осъществяват своите удари с евтин пакет програми?
Изобщо не се връзваше.
Затваряйки очи, Мат си припомни странните гледки в пейзажа на виар симулатора на Кет Кориган. Всичко в него издаваше огромната сума пари, изразходвана за направата му. Той не знаеше за бялата стая, в която бяха се отбили с Кейтлин да се срещнат с останалата част от бандата. Но прокситата, които използваха те, за да прикрият самоличностите си, определено бяха скъпи — професионално изработени, скъпоструващи симулации. Прокситата на глуповатите училищни репортери, с които се сдоби Мат, бяха доста семпли и грубовати в сравнение с тези на виртуалните вандали. Но те поне не трябваше да се трансформират в невероятни благородници с мечове.
Нещо никак не се връзваше.
Можеше ли евтината програма да е вид дегизировка? Начин богатите и скучаещи хлапаци да замаскират следите си и никой да не ги заподозре? Изглеждаше, сякаш са били в комбина с капитан Уинтърс. Той търсеше гражданин от американски произход, който използва остаряла компютърна програма.
В такъв случай, който и да снабдяваше виртуалните вандали със софтуер, трябваше да е изключителен гений. Той или тя явно може да сглобява съоръжения от съвсем малки части и да създава програми, които объркват и най-новата технология — като използва средства и оборудване, които повечето хора ще сметнат за архаични.
И все пак още съществуваше проблем с това, че този хипотетичен гений се преструва на беден.
Членовете на бандата бяха в своите скъпоструващи проксита, когато започнаха да нападат виар симулатори. Нямаше начин дегизировката, която използваха при нападението на „Кемдън Ярдс“, да е бързо и евтино направена.
Мат въздъхна. Още една добра теория отиде на боклука.
Дали все пак нямаше основателна причина за използването на оборудване, което всеки друг в страната би сметнал за остаряло? Някои европейци бяха много пестеливи, когато ставаше въпрос за подобни съоръжения. Мат си спомни как в часа си по „Въведение в компютрите“ прочете, че определени операционни системи все още се използваха в европейските държави, години след като в Щатите ги бяха обявили за негодни. Може би Гюнтер Молер се е научил да работи с компютри на подобна система. Или пък Серж Воронов. Мат знаеше, че на Балканите имаше огромно количество остаряла техника. Много от военните компютри са били изоставени от различните мироопазващи сили, служили там през годините.
Но това щеше да означава, че Гюнтер или Серж не разбират нищо от компютри. Възможно ли бе Дейвид Грей да ги е пропуснал в своето търсене на данни?
Имаше само един начин да разбере. Мат седна пред компютъра, изпращайки съобщение на Дейвид:
Неговорещите английски вероятно са двама. Трябва да узная колко разбират от компютри.
Той прикрепи файла, който му бе изпратил Анди, и изчака да види какво щеше да каже Дейвид.
Малко след това сигнал извести за отговора. Съобщението на Дейвид бе кратко: