— Всъщност Савидж не е босът на бандата, нали? — попита Мат.
Кейтлин поклати глава в знак на съгласие.
— Просто е най-големият и най-силният.
— Не мисля, че има мозък, за да намери начин да се измъкне от хартиена торба, ако, разбира се, не я разкъса. — Мат изгледа момичето продължително и настойчиво. — А и по начина, по който говори за компютрите, не притежава нужните знания и умения, за да създаде всички хватки, които използвате, но това вече го знаем. Савидж издърдори нещо за него — той трябва да е, нали? Старият Джери го нарече „изключително опасен младеж“, преди да се усети какви ги приказва.
Той погледна Кейтлин в очите.
— Големият мозък е истинският бос, нали, Кет? Той е този, който ви казва кога да нападате, нали?
— Да, понякога — призна си Кейтлин. — Слагаме няколко стикера, които представляват вратички за проникване в съответните програми. Някои от тях залепяме на определени места. Останалите са за нас, правим с тях каквото си поискаме. — Тя отново поклати глава. — Но някои от тях не трябваше да ги залепяме. Това ирландско момче — Макардъл — не трябваше да ходим там втори път.
— А онова нещо на бейзболния стадион — то не беше подобна програма.
— Когато той ни каза — когато аз го чух за първи път, помислих, че ще бъде голям майтап. Просто да постреляме по няколко виртуални бейзболни играчи, нали така? — Кейтлин изглеждаше разтревожена. — Но после хората по трибуните започнаха да падат. Никога не съм предполагала колко много хора ходят на такива мачове в холоформи.
— Него ли имаш предвид, като твърдиш, че е опасен, както каза и Савидж? — попита Мат. — Ако наистина е такъв, защо просто не се откажеш?
Въпросите му, изглежда, извадиха Кейтлин от равновесие.
— Да, наистина е такъв — отговори тя, едновременно ядосана и уплашена. След което прозвуча натъжена. — Аз не се отказвам, защото не мога. — Миг по-късно тя изчезна във вътрешността на „Маунт Върнън“.
Мат знаеше много добре какво щеше да се случи, ако я последваше. Ако охранителните системи не го уловят, тогава системите за разбиване на програмата щяха да го направят. А той имаше намерение да се прибере у дома без главоболие.
Напусна виртуалното имение на семейство Кориган, поемайки по още един сложен маршрут, докато накрая не отвори очи в собствената си стая. Но не стана от свързания с компютъра стол. Остана да седи там, облегнал брадичка на свитите си ръце.
Тази нощ беше постигнал две неща — идентифицира виртуалните вандали, като добре ги уплаши, и научи малко повече за загадъчната персона, която им осигуряваше необходимите програми — и им даваше нареждания. Като минус може да се отчете, че не бе разбрал кое точно позволяваше на вандалите да нараняват хора във виар симулаторите. Беше се оставил да го въвлекат в едно нападение, където почти бяха убили човек.
„Обаче, помисли си Мат, това че бях там, вероятно спаси живота на Шон Макардъл. Но ако не бях притиснал Джери Дивака, сигурно нямаше да проникнем във виртуалното посолство“.
На последно място, но най-обезпокояващ беше фактът, че се превърна в главната от набелязаните мишени на Гения. Досега той беше просто един от тези, които се стремяха да си намерят местенце в отбраното общество. Сега обаче бе нарушил установеното положение, разкривайки виртуалните вандали и принуждавайки Джералд Савидж да не се подчинява на нарежданията на Гения. А и бе видял вандалите в акция.
Нито едно от тези неща нямаше да се харесат на Гения. А той самият, за да цитира думите на големия и гаден побойник, беше „изключително опасен младеж“.
„Опасен и пълен с компютърни изненади, помисли си Мат, мръщейки се. Сега е моментът да разкрия тайната си самоличност — Мат Хънтър, прилежен ученик“.
Доста трудно беше да си такъв, при положение че спиш по два часа на нощ. Мат едва се дотътри до първите си часове през деня. Имаше късмет, че първият час след обедната почивка бе в библиотеката.
Но дори и при това положение се прозяваше, щом се захвана да чете някои от историческите материали, които му бе дал Санди Бракстън. Двамата офицери, които проучваха те, Армистед и Хенкок, бяха служили заедно на няколко поста в Запада, преди да е започнала Гражданската война. Когато сраженията започнали, те бързо се издигнати на ръководни длъжности.
Докато четеше, на Мат като че ли му стана интересно. Той беше учуден, когато разбра колко е било различно командването по време на Гражданската война. Офицери, дори генерали, предвождали атаките начело на войските си, вместо да останат скрити, подобно на Гения, докато други поемат всички рискове.