— Точно така! Никога не съм предполагала, че млад и уравновесен човек като теб ще иска да се мотае с палави и разглезени богаташки наследници като нас.
Мат си спомни думите на Лийф Андерсън за задоволените и скучаещите: „Знанията и съобразителността могат да победят парите“.
Кет се засмя, но той видя, че стойката й е напрегната.
„Какво толкова казах? Зачуди се той. Защо се разтревожи така изведнъж?“
След което се сети. Не познанията й за компютрите й бяха позволили да го открие. Внезапното й появяване, а също и флиртът вероятно бяха за отвличане на вниманието му.
Но необмислените му думи й бяха направили впечатление. Те й напомниха за някой друг, чийто ум и съобразителност му бяха позволили да контролира нея и приятелите й.
„Гения е този, който те е проследил, прошепна студен глас в съзнанието му. Вече знае кой си“.
Тръпка премина през гърба му, но той направи всичко възможно да не прекъсва закачката си с Кейтлин.
— Надявам се, посещението ти тук да си е струвало. Имам предвид, че сигурно ти е струвало много усилия.
Кет се успокои за момент, докато не схвана скрития подтекст.
Дъхът й спря за малко и той видя за миг страха, изписан в очите й.
— Наслаждавай ми се, докато можеш — каза безгрижно тя. — Ако се срещнем утре в училище, ще се правя, че не те познавам. — След което се наведе напред. — Запомни, не трябва да се срещаме… там навън. — Тя направи жест, с който показваше нещо отвъд звездното небе във виара на Мат — истинския свят.
— Последния път го направи именно по този начин — лично — напомни й Мат. — Означава ли това, че най-накрая съм част от отбора?
Кет още стоеше в предизвикателната поза, но очите й бяха станали проницателни.
— Не мога да ти кажа — но по-добре да си здрав и читав, отколкото да съжаляваш.
— Добре — въздъхна Мат. — Предполагам, че трябва да свиквам с това, че съм поредният умник.
За миг той изтръгна от Кейтлин искрена усмивка. Но очите й бяха все така вторачени, когато отново започна да навива косата си на пръста.
— Опасявам се, че е така. До скоро виждане…
Тя изчезна, но преди това пусна нещо между иконките на мраморната плоча.
Кет Кориган му бе оставила друга обица.
13
Дълго време след като Кет Кориган бе напуснала неговия виар, Мат просто седеше неподвижно, прехвърляйки през главата си различни мисли. Външно той не показваше никакви признаци на внимание към обицата, лежаща върху десктопа. Дали визитата на Кет не беше нещо повече от сетъп, както сметна той? Дали Гения използваше Кейтлин не само за да отвлече вниманието му от този, който го бе проследил — но и за да му постави капан?
С вдигането на обицата Мат можеше да активира всякакъв вид програми.
Гения знае как да наранява хората във виар симулатори. Предупреждението отекна в целия хаос, настъпил в главата на Мат. Да докосне иконката беше толкова безопасно, колкото и да издърпа предпазителя на истинска граната.
Но…
Кет не приличаше на момиче, което ще позволи някой да пострада. Бе успял да прозре какво се крие зад флиртуването й. Нима нямаше да забележи, ако тя искаше да му причини болка?
„Точно така, каза си той саркастично. Много добре знаеш как реагират всички хубави, богати момиченца, когато ги притиснат в ъгъла“.
Но…
Кет не искаше Джери Дивака да убие Шон Макардъл. Тя бе помолила Мат да го спре — и което е по-важно — бе му помогнала да издърпат Савидж настрана от момчето.
„Да, бе! Отговори му вътрешният глас. Но тя също така засипа «Кемдън Ярдс» с виртуални куршуми — ранявайки Лийф. Да, тя си бе признала това — но каза още, че не е имала представа колко много хора са присъствали там в холоформи, уязвими на нейните виртуални куршуми“.
Обицата можеше да е някакъв номер, смъртоносен капан… или послание. Мат трябваше да разбере какво.
Той прекъсна връзката с компютъра. Скачайки от стола, той се устреми надолу по коридора. Родителите му бяха в хола, гледайки някаква холодрама — нещо за полицаи и крадци.
— Има ли нещо, синко? — попита го баща му.
Мат поклати глава.
— Не, нищо. Просто исках да се поразтъпча малко.
Върна се в стаята си, отвори прозореца и се показа навън.
„Хубаво е, че си имам своя собствена карта с малко пари вътре“, помисли си.
Може би се бе превърнал в абсолютен параноик. Трябваше да се обади по телефона, една бърза телекомуникационна връзка през Мрежата.