— Не се бях сетил за това — каза той. — Обаче си прав. Можем да го настроим оттук да търси неочаквани концентрации на енергия и източници на някакво излъчване и да работи оттам. — Той пъхна празна дискета в компютъра си. — Ще направя копие на първата проба, така че ще знаем дали нещо в системата ти е променено.
Той зададе няколко команди на компютъра си, след което се обърна с усмивка към Мат.
— Искаш ли да видиш как изглежда виар симулаторът ти отвън?
— Смятам, че е по-добре да се махаш оттам, ако си отишъл под формата на телеметрични данни — предупреди го Мат.
Дейвид се намръщи.
— Ще бъде доста трудно — възрази той.
— Този тип причинява нещастия на хората във виар симулатори — каза Мат. — Трябва да стоим, колкото се може по-далеч.
— Мисля, че си прав — призна си Дейвид, зададе още няколко команди, извиквайки най-различни програми за защита. После се усмихна на Мат. — Когато имаш двама по-малки братя, които си пъхат носовете навсякъде, се научаваш как да държиш нещата под контрол.
Няколко допълнителни команди настроиха холографските изображения и данните за отчитане на резултати от пробата.
— Влизаме вътре — каза Дейвид, активирайки връзката за телекомуникации.
Мат се загледа към измервателната програма, но не разбираше нищо от нея.
— Добрата новина е — каза му Дейвид, че нищо не се е случило. Виар симулаторът ти не е бил атакуван или нещо подобно.
Той посочи към програмата за измерване.
— Обаче се виждат няколко енергийни дупки, които не би трябвало да ги има.
— Значи виарът е бъгнат — каза Мат.
— Аха. — Дейвид зададе някакви команди на проверяващата програма. — Да видим дали можем да се сдобием с по-добър изглед.
Той прекъсна внезапно, сочейки към други данни.
— Уау! Прилича ми на самоунищожение! Не е достатъчно силно, за да те нарани, дори и да си бил в симулатора. Мисля, че този тип просто не иска хората да си пъхат носа в неговите работи.
Те прекараха известно време, разчиствайки няколко от играчките на Гения, в това число и програмата „Троянски кон“, която бе позволила на Кейтлин Кориган да проникне вътре и да остави малки сувенири след себе си.
— Остава още едно нещо за оправяне — съобщи Дейвид.
— На десктопа ти има иконка във формата на извънземно — програма, която изобщо не е от твоите.
— Това е следата, за която ти говорех — каза Мат. — Можеш ли да пробваш да я отвориш?
Дейв опита, но след това просто вдигна рамене.
— Прилича на десетсекунден гласов клип. Съобщение за теб може би — после додаде: — Поне нищо не се взриви, приятел.
Половин час по-късно Мат се почувства глупаво, изкачвайки се през прозореца, за да влезе в стаята си.
„По-добре здрав и читав, отколкото да съжаляваш“ — каза си той.
Отиде в кухнята да си налее чаша мляко.
— Още ли работиш? — попита баща му.
— Почти свърших — отговори Мат. Върна се в стаята си и взе дискетата, на която бе записал всичко, което знаеше за виртуалните вандали. Излезе и я остави на земята в коридора. После отново седна пред компютъра. Над бюрото му се появи холопроекция на неговия виар. Мат се дръпна зад леглото си — единственото място, зад което можеше да се скрие… и нареди да се отвори иконката с обицата на Кет Кориган.
— Мат, трябва да те видя. — Гласът на Кейтлин излезе от малкия говорител на умаления холовариант на виара. — Трябва да е лично, на четири очи. Никакви компютри, никакви телефони, никакви холограми — и то възможно най-скоро.
Тя звучеше изплашено, дори и при нестандартната репродукция на гласа.
Мат стоеше като вцепенен. След малко нареди на компютъра да изтрие всичко: не просто да изтрие съответния файл, но и да унищожи всички записи на десктопа му — както и цялата налична информация за това, което се случи там вътре.
На следващата сутрин взе по-ранен автобус за училище. Знаеше, че Кет Кориган обикновено идва с кола. Днес тя връхлетя в парка с класически „Копърхед“. Трябваше да е поне на трийсет години. Но стара или не, колата беше страхотна. Какво целеше Кет, като се появяваше с такава атрактивна машина? От една страна, отвличаше вниманието на всички от Мат. Но пък, от друга, всеки маниак на тема коли щеше да й се лепне. Мат се надяваше да разменят няколко думи преди подготвителния час.
Вместо това се озова на края на аплодиращата я тълпа.