— И ти се прииска да нарушиш правилата, като избра точно мен, защото не мога да те издам — а и не знам на кого да кажа.
Кейтлин прехапа долната си устна.
— Аз… Аз исках да ти обясня някои неща. Като ни гледаш, сигурно си мислиш, че си живеем приказно. Нека ти кажа нещо. Десетото дипломатическо парти, на което отидеш, по нищо не се различава от останалите, на които си бил. Започваш да се чувстваш… предполагам, че правилната дума е отегчен.
Тя следеше движението пред себе си, когато продължи нататък.
— Ние всъщност нямаме семейства. Откакто се помня, баща ми все търчи нанякъде. Рядко успявам да го видя, него или мама. Понякога си мисля, че с шегите си Люк се опитва да накара родителите си да разберат, че е жив, да му обърнат внимание. Джери е изпратен тук, защото го изхвърлиха от повечето пансиони в Англия. А що се отнася до Серж — той мрази баща си, задето се е захванал с политика. Тя го е направила посланик, но заради нея майка му е била убита при последните стълкновения на Балканите.
— Горките богати деца, а? — каза Мат.
— Защо не кажеш глупавите, богати деца? — отвърна Кет иронично. — Отегчени, сърдити и внезапно ни се открива възможност да развихрим фантазиите си. Тайни самоличности и разни неща от сорта.
— Само дето не сте супергерои, а злодеи.
— Престани! Нападнахме няколко виар симулатора и толкова. Всеки с малко мозък в главата си има бекъп на дискетата. Децата, които си играят с бомби с боя, всъщност нанасят повече щети от нас.
— А хората, които пострадаха?
Кейтлин се отпусна малко в седалката.
— Това е тъмната страна на фантазията. — Тя погледна отново Мат, мъчейки се да го убеди. — Когато си богат и красив, много хора се натискат да ти правят услуги. Така и не разбрах смисъла на това, нито пък останалите. Серж и Дивака бяха изумени, когато откриха, че могат да нараняват хора във виар симулатори — и се поувлякоха, честно.
— Няма нужда да ми обясняваш. Видях с очите си какво направи Савидж с Шон Макардъл.
— Това не е истинският Джери. Той размахва юмруци, защото това е всичко, което може да направи, за да се измъкне от клопката, в която сме попаднали.
— Клопка ли? — попита Мат.
— Човекът, който нагласи тази малка игричка, ни насади, без да се усетим. Бяхме изнудвани, Мат. С всяка програма за тайно проникване поставяхме още две други, които не ни бе разрешено да използваме.
— Какво искаш да кажеш с това „не ни бе разрешено“?
Гласът на Кейтлин стана плътен.
— „Заповядано“ е по-правилната дума. Не знам за какво са използвани тези програми преди това, но Джери наруши основно правило, като ни заведе във виара на Шон Макардъл.
Стигнаха до отклонение близо до къщата на Мат. Кейтлин смени лентите и сви по платното за излизане от магистралата. Тя покара няколко пресечки, след което спря колата.
— Казах ти всичко това, защото още не си затънал толкова дълбоко. И можеш да се откажеш. Иди си у дома и забрави, че изобщо сме съществували.
— Може да има начин да ти помогна — каза Мат. — Знаеш ли кой ви дава нарежданията?
Кейтлин посочи към вратата.
— Иди си у дома, Мат. И се пази.
Мат ровеше вечерята си.
— Няма ли да се събират твоите Нет Форс Експлорърс тази вечер? — попита майка му, след като свършиха с яденето.
Мат кимна. Всеки месец Експлорърс си организираха виртуална среща или в някои от местните сайтове на Мрежата, или в по-големите виртуални стаи за разговори в главния компютър на Нет Форс във Вашингтон. Той нямаше настроение за срещи. Помисли за Гения. Ако забулената в тайнственост фигура го проверяваше, последното място, на което би искал да го спипат, беше при Нет Форс.
— Не мисля, че ще отида, мамо — каза той.
— Много си изморен, а? — попита саркастично баща му. — Вероятно се преуморяваш твърде много, помагайки на съученика си с онзи проект.
— Не, там всичко е наред — отвърна Мат, носейки чинните в кухнята.
На вратата се позвъни и малко след това баща му се появи усмихнат.
— Имаш посетител — каза той. — Предполагам, че би искал да махнеш пяната от ръцете си. Търси те някаква млада госпожица.
Учуден, Мат тръгна към хола… където завари Кет Кориган, която си говореше с майка му.