„Изглежда, неудачникът най-накрая го е отстранил“, помисли си Мат. Кейтлин продължи да разказва.
— Дивака мразеше бейзбола. Реши, че ще е доста забавно да прецакаме мач от висшата лига. Роб реши да му съдейства, въпреки че това изискваше доста специално програмиране. — Кейтлин изглеждаше още по-тъжна. — Понякога си мисля, че това беше начинът на Дивака да привлича внимание. След това нещата започнаха да се объркват. Разстроих се, когато стрелях по онези хора. Това само направи момчетата по-лоши. И… ами, останалото го знаеш.
„Да, помисли си Мат, тогава се появих аз“.
— Казах, че ще се опитам ти помогна — рече той бавно. — Но засега нямам готов план за действие. Ще се наложи да изчакаме и да видим как ще се развият нещата. Ти бъди по-внимателна.
Кейтлин изглеждаше разочарована, но накрая кимна.
— Радвам се, че има с кого да си поговоря за това. — Гласът й стана дрезгав. — Ти също се пази. Не съм се чувала с Роб, откакто ме изпрати в твоя виар. Нямам никаква представа какво възнамерява да прави с теб.
— Дано и той няма — промърмори Мат. — Най-добре се прибирай, Кет. Ако измисля нещо, ще говоря с теб утре.
Тя му се усмихна признателно и тръгна към колата си.
Мат помаха, докато наблюдаваше как класическата спортна кола се изгуби в далечината. Ако Кет му бе разказала за Роб Фалк по-рано, може би Джералд Савидж сега щеше да е жив.
Навъсен, Мат се прибра у дома. Майка му се усмихна, когато влезе.
— Това ли е причината, поради която реши да не ходиш на срещата? Изглежда ми свястно момиче. Не мисля, че съм я срещала преди.
Мат усети как лицето му се изчервява. Искаше да каже: „Тя е дъщеря на сенатор и само ме използва, защото смята, че мога да я измъкна от кашата, в която се е забъркала“. Вместо това вдигна рамене и каза:
— Просто едно момиче от съседния клас.
Майка му кимна.
— Даа. Спомням си, когато баща ти беше за мен просто едно момче от съседния клас.
Мат нямаше какво да отговори, така че се запъти към стаята си. Седна в свързания с компютъра стол, но още не желаеше да отваря своя виар.
„Най-накрая разкрих Гения, помисли си той, но ме е страх да тръгна след него от компютъра си“.
Ако се опиташе да се върже в Мрежата и да разбере повече за Роб Фалк, можеше да го предупреди, че е по петите му. Но преди това имаше нещо, което трябваше да си спомни…
Мат щракна с пръсти. Беше свалил разни неща от училище миналата година, които бе компресирал и оставил в паметта, докато не ги сортира или изтрие.
„Може би сега е времето да започна да ги сортирам“, помисли си той.
Нареди на компютъра да нагласи холоекрана и започна да прехвърля документите. Ето го виртуалния годишник на училището. Въпреки че Роб Фалк бе напуснал преди края на годината, лицето му бе между снимките на класа — те бяха правени по-рано. Мат поклати глава и се загледа по-внимателно. Роб очевидно бе забравил, че този ден ще ги снимат. Изглеждаше по-раздърпан, отколкото го помнеше. Косата му висеше на клечки, а на яката на ризата му имаше петно.
Мат зареди друг файл с училищния вестник. Понякога го прелистваше и имаше програма, която сваляше от Мрежата, компресираше и съхраняваше „Брадфорд Бюлетин“.
„Чакай малко!“ Ето откъде си спомняше Мат името на Роб Фалк. Нещо във вестника…
Той нареди на компютъра да провери за името на Роб. След няколко дълги минути върху холоекрана се появи статия за възпоменание на Мариан Фалк, майката на Роб. Пресичала улицата и някакъв шофьор я блъснал и после избягал от местопрестъплението.
Мат често беше чел за такива случаи. Но този път се бе потресъл. Полицията успяла да залови престъпника, оказал се дипломат от Централна Европа, който карал пиян. Беше се върнал в страната си, измъквайки се невредим.
„Точна така, спомни си Мат. Бащата на Роб Фалк работеше на правителствен пост в Главното митническо управление. По ирония на съдбата работата му бе свързана с чуждите дипломати — нещо около търговския внос и износ“.
Нямаше повече връзки с името на Роб Фалк във вестника и Мат знаеше причината. След инцидента със съпругата му г-н Фалк не се справяше добре с работата си. Нещата, изглежда, не са били по-различни и вкъщи. Роб пък започна да изостава с материала в училище. Дейвид Грей го познаваше — разправяше, че Роб е започнал да губи връзка със света от непрекъснатото висене пред компютъра. Накрая г-н Фалк изгуби работата си, а Роб го изключиха от Брадфорд.