Санди се запъти към залата, последван от удивения Мат. Той очакваше да гледа възстановката на холоекран с чифт слушалки. Санди обаче бе издействал да ползват една от виар лабораториите!
— Хората, които правят това нещо, сигурно имат много пари, за да създадат такъв висококачествен симулатор — каза Мат.
— За Доброволците от Вирджиния се осигурява само най-доброто — увери го Санди с усмивка. — Ще е невероятно изживяване! Да бъдем точно в центъра на събитията!
Виар лабораториите бяха част от библиотеката, контролирани от конзолата на г-н Петраца. Те представляваха изключително скъпа инвестиция, дори и за елитно училище като Брадфорд Академи. Автоматичните врати изсвистяха, след като момчетата въведоха кода, който им бе дал преподавателят. 6-а лаборатория беше една от по-малките зали, като разполагаше само с четири свързани с компютри стола. Мат осъзна внезапно, че наскоро се бе намирал на другия край на връзката с тази компютърна система. Той и Кейтлин бяха минали през виртуалната лаборатория по химия на път за пресконференцията на Шон Макардъл.
Малка, но изключително скъпа конзола стоеше пред четирите стола. Санди пъхна дискетата, нагласяйки компютъра за независим режим на работа. След това бръкна в джоба си и извади оттам друга дискета. Тя беше украсена със стария флаг на Конфедерацията — със звездите и лентите, пресичащи се под формата на „X“.
— Какво очакваш от дружина, наречена „Доброволците от Вирджиния“? — попита усмихнат Санди. — Те естествено играят бунтовнически отряд?
— Няма да пускаш цялата битка, нали? — попита Мат, когато той се засили да пъха дискетата в симулатора. — Само артилерийският огън е продължил два часа.
Санди поклати глава.
— Не. Нямаме време за това. Нагласил съм го от мястото, където силите на Конфедерацията дават залпове и предприемат решителната атака. — Той посочи към столовете с връзка. — Разполагай се — почти сме готови.
— Компютър, зареди симулацията на „Гетисбърг“ от позиция две-две-седем.
Облягайки се на стола, Мат остави рецепторите да се настроят спрямо имплантите му. Усещаше лека дезориентация, но тя бе толкова доловима, колкото и шумоленето в мозъка му, което се появяваше при свързването от неговата система.
„По това се познава наистина скъпата система“, помисли си той. Беше чувал, че при най-добрите от тях не се наблюдават никакви сетивни смущения, когато се осъществява връзката. Просто влизаш в симулатора.
Затвори очи и се озова на обрасъл с трева склон, който представляваше идеално място за пикник — ако артилерийският огън не бе преминал през него. Някои от дърветата бяха с откършени клони, други с изкоренени дънери. Един ред остарели оръдия стоеше пред каменна стена. Няколко от оръжията бяха ударени. Тежките метални цеви бяха откъснати от дървените им тела.
Мат преглътна леко, когато видя неподвижните, окървавени тела на оръжейниците, които лежаха до разрушените оръжия.
„Човече, помисли си Мат, те пресъздават всичко до най-малката подробност на тези възстановки“.
Само едно нещо не бе наред с картината. Все пак си оставаше картина, невероятно реалистична, но нищо не се движеше. Пехотата, притаила се зад каменната стена, беше замръзнала. Войниците в сини униформи дори не дишаха. Тревата беше абсолютно неподвижна, като не се поклащаше и от вятъра.
— Когато си готов — прозвуча гласът на Санди.
Мат се обърна, а стомахът му изгъргори.
Дълга, неравна редица от войници в сиви и кафеникави униформи приближаваше към склона, замръзнали по средата на стъпките си. Информацията, която бе чел, изплуваше от паметта му.
Фронтовата линия била дълга една миля, съставена от петнадесет хиляди войници. Сега от тях бяха останали много по-малко, след като са марширували близо половин миля през бурята на смъртта. Те изглеждаха зловещи, леко превити, сякаш са минали през ураган. Повечето от мъжете носеха своите пушки изправени и готови да се прицелят.
— Сега знам как се чувства една патица, когато попадне на мушката на ловците — пошегува се Мат.
— Наистина си мисля, че ще е по-безопасно да наблюдаваме това зад редиците на Конфедерацията. — Той посочи хилядите пушки. — Май след малко тук ще стане доста шумничко.
— Разполагай се — каза Санди, прескачайки една дупка в линията. — Армистед трябва да е някъде тук, начело на левия фланг.