В този миг тя влетя в учителската стая.
И двамата се гледаха смаяни. След което попитаха почти едновременно:
— Какво правиш тук?
Кет отговори първа.
— Изкараха ме от час. Имало съобщение от офиса на баща ми. Той е болен — колабирал. Просто проверявам, преди да се прибера у дома.
Тя го погледна, очаквайки отговора му.
— Довърши си първо работата — каза Мат.
Кейтлин взе пропуск от офиса на баща си, а Мат я изпрати до вратата.
— Санди Бракстън домъкна симулация на проекта, върху който работим — каза той тихичко, когато излязоха в коридора. — Бяхме във виар лабораторията, когато нещата започнаха много, ама много да се влошават.
Тя го погледна.
— Колко много?
— Беше репродукция на известна битка. Но някои от войниците се отклониха от зададената им програма и започнаха да ни нападат.
Очите на Кейтлин се ококориха.
— О, не! — Тя се върна към учителската стая. — Къде е Санди?
— В момента е на път за болницата. Доколкото мога да установя, не е по-зле от хората, които бяха простреляни в „Кемдън Ярдс“. — Гласът на Мат звучеше зловещо. — Не знам как съм успял да се измъкна, при положение че ме преследваха трима, въоръжени с пушки и щикове.
Какъвто и цвят да бе останал по лицето на Кейтлин, напълно изчезна.
— Роб! — прошепна тя освирепяла. — Едно от първите места, на които оставихме програми за тайно проникване, беше училищната виар система. Никога не съм предполагала…
— Нито пък аз — призна Мат. — Трябваше да съм по-предпазлив особено откакто минахме през един от сайтовете на училищната виар система на път за Шон Макардъл.
Кейтлин, изглежда, се обвиняваше за мъченията, през които бяха минали Мат и Санди.
Мат я хвана за ръката.
— Къде е колата ти?
— На паркинга отзад — каза Кейтлин. — Днес малко позакъснях.
— Ще те изпратя.
Мозъкът му щеше да се пръсне. Полицаите щяха да пристигнат всеки момент. Сега или никога трябваше да убеди Кет да съдейства на полицията и на Нет Форс.
— Това нещо излезе от контрол — каза той на Кейтлин, докато излизаха през задния вход на училището. — Вече знаеш, че не можеш да контролираш Роб Фалк. Не е ли време да признаеш също, че не можеш повече да го защитаваш?
— Нямам избор! — проплака Кейтлин. — Роб е…
— Роб ще побеснее, ако продължаваш да повтаряш името му — прекъсна я един глас.
Напълно шокиран, Мат се обърна. Не очакваше да намери някого на паркинга по време на часовете. Вместо това три момчета заобиколиха входа. А те в никакъв случай не учеха в Брадфорд Академи. Носеха раздърпани дънки, фланелки без ръкави върху тениските си, както и много злато. Главите им бяха увити с шалове. Онзи, който говореше, беше здравеняк с мръсноруса коса — планинският акцент все още се долавяше в гласа му. От дясната му страна стоеше жилаво азиатче, докато момчето отляво, изглежда, беше потомък на няколко националности. Дрехите им бяха някаква комбинация на зелено и черно. Членове на някоя банда.
Мат не можеше да повярва, че бяха попаднали в ръцете на улични бандити на входа на Брадфорд Академи. Но нямаше смисъл да оспорва факта. А и нямаше как да се противопостави на пистолета, който внезапно русото момче извади изпод раздърпаната си тениска.
— Дай ни ключовете от колата, сладурче.
Наблъскаха ги в колата на Кейтлин. Истински късмет бе, че днес не бе дошла на училище с „Копърхед“. Но и при това положение на петимата им беше доста тесничко вътре. Русото момче седна отпред на шофьорското място, Кейтлин беше до него, а Мат бе натикан отзад между другите двама.
— Пъхни си ръцете под задника. — Нареди му русолявият, когато Мат зае мястото си. — Не искам да виждам никакви движения от теб. ’Щото, а си гъкнал, на Енджи ще му се наложи да използва това. — Той подаде пистолета на азиатчето. — И той ще отвори голяма дупка в предната седалка, право в тази малка хубавица тук.
Здравенякът кимна към Кейтлин, която седеше неподвижно на мястото до шофьора.
— К-къде ни водите? — попита тя с пресипнал глас.
— На среща с Роб Фалк, разбира се — отвърна русолявото момче, докато пъхаше ключа в стартера и палеше двигателя. — Струва ми се най-разумно, щом като проявяваш такъв голям интерес към неговата личност и всичко, свързано с нея.