В очите на Роб Фалк проблесна грозна, плашеща светлина.
— Мога да достигна до дузина програми и да отрежа връзките им, да изключа алармите и захранването. Мога да заключа техните толкова скъпоценни врати и да ги затворя всички до един вътре. — Гласът му звучеше зловещо. — А мога да ги отворя и да пусна при тях хиляди неканени гости.
Очите на Мат се стрелнаха от Роб към неговия приятел Джеймс.
— Членове на „Базърдс“ се събират тук от цял „Белтуей“ — увери ги главатарят на бандата. — И всички до един са снабдени.
— Снабдени с какво? — промълви Кейтлин.
Джеймс я изгледа надменно.
— С пищови, малката. Какво друго мислиш, че ще носят?
— Те не разполагат с достатъчно гардове в района — каза Роб.
— Само с такива, които си седят на дебелите задници при вратите и упътват движението — съгласи се Джеймс.
Роб се засмя.
— При това положение кой подозира, че може да се проникне в такъв елитен квартал?
— Ще бъде най-пъкленото дело в историята на Вашингтон — похвали се Джеймс.
— Поне откакто британците изгориха Белия дом през 1814 г. — Лицето на Роб придоби самодоволно изражение. — Къща след къща, пълни с дипломати. И на никого няма да му помогне дипломатическият имунитет.
— Ти си побъркан! — изкрещя Кет Кориган.
Мат я погледна отново. Беше склонен да се съгласи с нея, но знаеше, че не е здравословно да се поднасят такива факти в лицето на ненормални хора.
— Дори и да осъществите „пъкления си план“, за който говорите — каза Мат, — по петите ви ще тръгне не само полицията. Ще си имате работа с хора, чиито правомощия надхвърлят пределите на окръг Колумбия. Щатският департамент ще се намеси, ако се задявате с дипломати. А и останалите от правителствените институции: Главната прокуратура, ФБР, Нет Форс и кой знае още кои агенции.
— Като те гледам как си се втурнал да спасяваш сенаторската щерка, ще вземеш да влезеш в Конгреса — каза Роб подигравателно.
— Всичко е измислено — каза Джеймс. — Ликвидираме набързо онези наети ченгета, взимаме каквото можем и се омитаме още по-бързо. Преди големите клечки да се усетят какво става, ще се разпръснем из целия „Белтуей“. Това е нещо като партизанска война, сладурче. Няма да знаят кого да подведат под отговорност за случилото се.
Роб Фалк се наведе напред.
— Но за всеки случай ще дадем на медиите и политиците идеалните мишени.
Той изгледа презрително Кейтлин и Мат.
— Помислете само колко ще е забавно да гледаш как отвеждат няколко разглезени хлапета на дипломати, дъщеря на сенатор и синчето на военен бюрократ, които са прегрешили закона.
Мат се почувства зле. Можеше да си представи цирка с медиите. Лицата им щяха да се появяват във всяка новинарска холоемисия, в списанията и дори в онези гадни клюкарски рубрики, които претендират да са новинарски програми. Наставленията и соченето с пръст от самопровъзгласилите се за защитници на морала и облагодетелстванията от политиката. На баща му щяха да му се присмиват. А майка му никога нямаше да получи повишение. Бащата на Кейтлин вероятно щеше да се раздели с политиката. А дипломатите щяха да бъдат отзовани и върнати в собствените си страни.
Освен ако…
— Нас може и да си ни пипнал. — Опита се да блъфира Мат. — Но никъде не виждам Люк Валери или Серж Воронов. Мислиш ли, че ще продължават да си кротуват, когато разберат, че Кейтлин е била отвлечена? Особено след като уби Савидж.
Гръмогласен смях заглуши думите му. Роб Фалк обори неговия аргумент.
— Вече съм се погрижил за това.
Кейтлин се почувства толкова зле, колкото и Мат.
— Т-ти искаш да кажеш, че си ги у-убил?
Джеймс вече викаше от вратата в другия край на стаята. Малко след това други здравеняци от „Базърдс“ въведоха две изтощени фигури.
Джеймс се засмя, сякаш беше чул страхотен виц.
— Хванахме ги, преди да се погрижим за вас.
Люк Валери беше облечен в скъп костюм — или това, което беше останало от него. Десният ръкав на сакото му бе почти отпран. Серж имаше огромна подутина под окото.
Роб погледна към тях със същата усмивка, с която котка би погледнала куцо канарче.
— Люк трябваше да ходи на обяд с баща си — докато не чу това.