Но Роб сякаш четеше мислите му, защото каза:
— Не ме заплашвай с Нет Форс, Хънтър. — Той се усмихна на отворилия широко уста Мат. — Хайде, не се преструвай! Влизал съм в твоя компютър — а и в много други. Смяташе, че не знам, че си от Нет Форс Експлорърс? Струва ми се, че си отишъл далеч зад пределите на това, което е възнамерявал да прави капитан Уинтърс. Ще взема да му пусна един имейл с предложение да провежда по-добри тренировъчни курсове за агенти под прикритие. Усилията ти са достойни за… съжаление.
Приятелите му го погледнаха с различни изражения. Сега щеше да си мълчи, да чака и да се опита да се съсредоточи върху главната цел на един заложник — бягството.
Това, разбира се, щеше да зависи от намеренията на Роб и останалите му приятели от бандата да продължат да ги държат пленници.
Тъй като никой нямаше какво повече да добави, Роб и Джеймс доуточниха своята среща по-късно.
Пазачите ги забутаха към вратата. Излязоха от стаята и тръгнаха надолу по малкия, тъмен коридор, който свършваше при голяма и тежка дъбова врата, от онези, които вече не се произвеждат. Тежкото дървено парче беше изтръгнато от пантите и издълбано. Виждаха се и няколко дупки от куршуми, сякаш някой бе използвал вратата, за да се учи да стреля.
Мат беше много изненадан, когато пазачите напънаха вратата и я отвориха. Откри се огромна стая с много висок таван, беше пълна със скамейки. Намираха се в църква! Цепнатини от покрива на камбанарията, през които течеше вода, бяха образували огромни петна по опушените стени, прояждайки мазилката под червените тухли. Повечето от местата бяха потънали в прах, с изключение на скамейките. Те бяха пълни с хора, които обаче не бяха дошли да се молят.
Повечето от присъстващите на събирането бяха здрави момчета, една част много по-млади от Мат, друга на неговите години. Мускулести или слаби, чернокожи или бели и луничави, всички имаха изписани на лицата си онази сурова жестокост на уличната действителност. А каквото и да носеха — повечето бяха с дънки и тениски с откъснати ръкави — дрехите им съчетаваха зеленото и черното.
Трябваше да са стотици, пушеха, смееха се и проверяваха оръжията си. Всички бяха въоръжени. Ловни пушки, откраднато военно снаряжение и всякакви видове пистолети, за които беше чувал Мат, се виждаха тук. Имаше дори и два антични „Берета М9“, точно като онзи, който размахваше Роб Фалк.
Това беше бойният отряд на Роб, готовите за бой „Базърдс“, събрани заедно по нарежданията на Джеймс.
Умълчаха се застрашително, когато видяха през вратата да влизат някакви непознати. Но след тях влезе и Джеймс, а главатарят на бандата беше в доста весело настроение.
— Отнасяйте се добре с тези хора — предупреди той своите войски. — Те ще ни помогнат да се вмъкнем в „Градините на Керълсбърг“!
Шумен глъч изпълни въздуха и не приличаше на нищо, което се е чувало досега в църква — наполовина ироничен присмех, наполовина вълчи вой.
Джеймс направи някакви жестове към Мат и Кейтлин.
— Сложете тези при останалите. И без глупости! Трябват ни цели, когато му дойде времето.
Мат и останалите бяха избутани през крилото на църквата до задната част и Мат си помисли, че ги извеждат навън. Но преди да стигнат до портите на църквата, пазачът, който вървеше най-отпред, се обърна настрани, към широкия вход на прашното стълбище.
„Да не ни водят на мястото на църковния хор?“, зачуди се Мат. Но стълбите продължаваха още нагоре и той разбра, че се изкачват към камбанарията. След това стигнаха до покрита с плесен дървена стълба, която се извиваше нагоре към върха на таен проход.
Мат се изкачи и се озова в малко по-просторно място от спалнята си — но доста по-високо. Някога тук са висели камбани, които са биели по време на празненства и сватби. Но сега ги нямаше, вероятно бяха отнесени, когато църквата е била отчуждена в полза на държавата. Камбаната представляваше доста ценно нещо, дори и претопена за метал.
Пространството беше празно, като се изключат прахта, останките от две птичи гнезда и нещо, което приличаше на изпражнения от мишки. Четири доста чисти сгъваеми стола бяха разхвърляни наоколо. Очевидно бяха донесени тук за удобство на заложниците.
Когато заложниците се качиха, отдолу се чу стържещ звук. Пазачите им преместваха стълбата!
— Просто си стойте мирно там горе — отекна гласът на Уили в камбанарията. — Ще дойдем да ви свалим, щом се приготвим за тръгване.