Мат ги разпозна.
— Този, високият с кръглото лице и големите уши, е човекът, който говореше.
— Отне ни малко време, но най-накрая успяхме да се сдобием със записи, които съвпадат с тези на престъпниците — каза Уинтърс.
— Чудесно!
Капитанът обаче поклати глава.
— Това е от фотографски филм отпреди повече от 100 години — от 1934 г. Лицето е на Джон Дилинджър.
— Прокси изображения — каза Мат с неприязън.
Понякога във виртуалните симулатори хората използват други лица и дори други тела. Когато технологията възникна първоначално, използването на прокси изображения бе истинско увлечение. Бяха създадени какви ли не странни същества, които да заместват действителни лица по Мрежата. Но тази чудатост не успя да я изроди, след като Мрежата се разрасна в повече от бизнес средище. Това увлечение бързо отмина, като сега прокси изображенията се използваха само в персонални виар симулатори, при игри и симулиране на исторически събития.
Мат беше чувал, че използват подобрени версии на самите себе си при виртуални бизнес срещи.
Холографските звезди дори изкривяваха собствените си изображения в своите шоута. Но никой не се появяваше в такъв вид на обществено място — още повече под формата на открита холограма!
— Тези типове наистина са странни, даже ексцентрични — поправи се той. — Богаташите си падат ексцентрици, а и със сигурност разполагат с много пари, за да си позволят да профукат това, което са спечелили. Какво остава, ако са и компютърни гении.
— Тези хора имат извратено чувство за хумор. Трябваше ми още малко време да идентифицираме това лице. — Уинтърс посочи физиономията с тънки мустачки и права брадичка. — Това е д-р Крипън. Екзекутиран през 1910 г. за убийство във Великобритания. — После посочи останалите лица. — Тези двете изобщо не са на престъпници.
Мат се загледа в изпитите сухи черти на тъмнокос мъж и усмихнатото лице на жената.
— Кои са те?
— Актьори. Уорън Бийти и Фей Дънауей. През 1967 г. участваха в гангстерския филм „Бони и Клайд“.
— Вероятно това са просто деца, които си играят. Но вече нараниха доста хора. А и шегичките им стават все по-опасни — каза ядосано Уинтърс.
— Имате ли някакви следи от тях?
Капитанът поклати глава.
— Пуснали сме най-добрите си специалисти по Мрежата, за да ги примамят, но засега — нищо.
Мат изучаваше четирите фалшиви лица пред себе си.
— И най-добрият ви специалист не може да влезе под кожата на един тийнейджър. За да ги заловите, ще имате нужда от такъв като тях — дете.
След което се потупа по гърдите.
— И мисля, че го намерихте.
Следващата сутрин, понеделник, беше началото на училищната седмица. Мат стана, изкъпа се и довърши закуската си, като разполагаше с достатъчно време, за да не бърза за автобуса. В съзнанието му се въртяха множество планове. Мат учеше в Брадфорд Академи, една от най-престижните гимназии в околностите на Вашингтон. Той беше спечелил стипендия, но повечето от учениците бяха богати деца. Мат беше готов да се обзаложи, че дори никой от виртуалните вандали да не учи в Брадфорд, все някой от учениците вероятно ги познава.
Той забеляза приближаващия автобус, качи се и прекара кредитната си карта „Юнивърсъл“ през компютъра, който управляваше автобуса.
Мат седна и продължи да си мисли за задачата, с която се бе заел.
Трябваше да намери начин да влезе в „Лийтс“ — елитната прослойка на училището, големите клечки, които винаги бяха избирани в училищното правителство и движеха нещата. Мат познаваше по-умните от тях от часовете. Той прехвърли списъка с имената им през ума си. Можеше ли някой от тях да се крие зад стрелящите прокси изображения, които видя вчера? Струваше му се трудно да го повярва.
Но в Брадфорд имаше стотици други богати деца, които можеха да си позволят най-доброто от компютърните технологии, и които бяха достатъчно отегчени, за да търсят гадни начини да се забавляват.
Автобусът спря. Мат слезе и повървя няколко пресечки, докато стигне двора на Брадфорд. Паркингът вече беше претъпкан със скъпи коли — още една от играчките, които можеха да си позволят децата на богаташите.
Анди Муур тъкмо влизаше, опитвайки се да хване едва блещукащите слънчеви лъчи. През нощта времето се беше променило и сега беше студено. Мат се ухили, като видя червеното лице на приятеля си. Анди беше изгорял на стадиона.