— Здрава телешка кожа от родината ми — каза той с известна гордост и преметна колана през съседните две решетки.
Лицето на Мат се покри с прах и ръжда, докато напъваше с рамо срещу неиздяланото дърво, за да затегне примката. Коланът на Серж се скъса и трябваше да го заменят с този на Мат. Докато огъваха решетките, спореха по следващата част от бягството им. Така поне минаваше времето. Люк имаше приятели в „Градините на Керълсбърг“ и беше посещавал района няколко пъти.
— Лодките не се движат през целия ден — каза той. — Последният курс е в осем часа. — Той се вторачи от залязващото слънце към часовника на ръката си. — Което не е толкова далеч. Трябва да отидем при пазачите на вратата и да ги предупредим!
— Ако тръгнем оттук, ще попаднем точно там, където ни искат Роб и приятелчетата му — предположи Мат. — А те само трябва да преместят разписанието си и ще ни спипат с останалите хора от квартала.
— Трябва да се опитаме да излезем от другата страна — каза Кет. — И да привлечем вниманието на хората, каращи по булеварда.
— Люк и аз сме опитвали нещо подобно — отговори Серж. — Викахме като ненормални. Аз дори си развявах ризата. Обаче никому не направихме впечатление. Профучават покрай теб с бясна скорост.
— Единствената ни надежда е във флотската корабостроителница — настоя Мат. — Там има военни, а наблизо е разположена база на Морската пехота. Ако някой е способен да спре налудничавия план на Роб, това са именно те.
Той се напъна над дървото, мислейки си, че Люк вече няма да може да използва вратовръзката си. Един последен натиск и двете железни решетки се извиха заедно.
Бяха успели! Решетките бяха така огънати, че едно момче — дори и набито като Серж — можеше да се провре между тях. Мат се промуши, след което се завъртя така, че се държеше на ръцете си. Изпъна крака, търсейки опора, на която да стъпи. Ето! Премести тежестта си на крака, с който търсеше пролука в стената. Керемидите на покрива се държаха. Подпирайки се на стената, той се спусна надолу, докато не стигна до самия край на покрива и седна разкрачен на него. Погледна нагоре към трите уплашени лица, които се взираха в него.
— Дотук добре — съобщи им той. — Пуснете ми един от счупените крака на стола.
Люк се наведе, подавайки му един от краката на стола. Парчето беше във формата на буквата „Г“, като около него се беше омотала част от примката.
Мат знаеше, че следващата част няма да е лесна. Покривът на кубето се спускаше поне на два етажа надолу. Ако успееше да изпълзи до улуците, оттам щеше да скочи на земята. Ако обаче изгубеше контрол и се плъзнеше надолу, вероятно щеше да се изтърси и да си счупи врата.
Докато извиваше железните решетки, Мат забеляза, че по керемидите има пукнатини. Ето защо бе взел със себе си неиздяланото дърво. Ако случайно се плъзнеше надолу, щеше да забие куката в керемидите и да се хване.
Над него Люк вече се измъкваше навън. След него щеше да е Кет, после Серж. Мат се сниши, лягайки върху напечените керемиди, като се опитваше да разпредели тежестта си равномерно.
— Започва се — прошепна той, спускайки се по главната греда на покрива.
Но наклонът беше твърде стръмен! Той започна да се пързаля по керемидите все по-бързо и по-бързо! Изгуби контрол и полетя към сигурна смърт!
19
Един или два пъти Мат беше ходил на виртуално планинско катерене. Той научи една техника глисад, при която катерачите се спускаха по заледени склонове, използвайки брадвичките си, за да си проправят път. Мат бе помислил, че може да използва същата техника, ако изпадне в беда на керемидения покрив.
Сега обаче откри, че има съществена разлика между леда и керемидите особено когато разполагаше с парче дърво, за да си забавя пътя.
Кракът от стола се разцепи и разхвърча на трески, когато се опита да го забие, за да спре пропадането си. Когато най-накрая успя да го забие в някаква пукнатина, то почти се изтръгна от ръката му. Той го задържа със сетни сили и спря да пропада — докато керемидата не поддаде и той отново полетя надолу.
Този път падаше по-бавно, но затова пък краят на покрива се приближаваше по-бързо. Мат правеше всичко възможно, за да предпази главата си. Ако имаше късмет, можеше и да успее да се хване за улука на ръба на покрива.
Но когато стигна дотам, се оказа, че той липсва! Някой сигурно го е откъснал, за да продаде медната обвивка.