На Мат му оставаше една последна възможност. Под тежестта на тялото му покривът като че ли пропадаше. Натисна го с всичка сила с дървеното парче. Той като че ли се пропука малко, докато — най-накрая — дървото в ръцете му успя да го пробие. Спря точно навреме, защото краката му вече се люлееха зад ръба на покрива.
— Спускането изглежда доста вълнуващо — провикна се Кейтлин от върха на покрива.
Мат направи някакви жестове, с които показваше, че си е било наистина опасно. От мястото си успя да види, че „Базърдс“ са разположили пазачи около цялата църква. От тази страна на пост беше азиатчето. „Как се казваше то? Енджи“.
Той обаче не приличаше на военен часовой. Просто се шляеше по улицата с пищова на Уили, пъхнат под колана си.
Но можеше да извади този пищов и да го използва, ако чуеше как заложниците се викат един друг.
Останалите поне разбраха намека му. Те се скупчиха един до друг и измислиха доста добра идея. Изградиха човешка стълба. Серж стоеше на върха, докато Люк се спускаше надолу, докато стигна до глезените му. След това беше ред на Кейтлин. Тя се плъзна надолу, хващайки се за другите, за да не се спуска прекалено бързо.
Трябваше да се пусне от краката на Люк и да измине последните два метра, но Мат се притече и я хвана.
Но дори и с негова помощ, те се прекатуриха един път заедно. Кет се олюляваше в продължение на една безкрайна минута. Но бързо се хвана за забитото в покрива дърво вместо за ръката на Мат.
— Пфууу! — въздъхна тя продължително и дълбоко. След това забеляза патрулиращият отдолу Енджи.
— Сега разбирам защо искаше да мълчим — прошепна тя.
Мат кимна.
Момичето погледна неспокойно от пазача към двамата им приятели, които висяха от покрива.
— Не могат да висят там вечно — прошепна тя. След което кимна към дървената кука. — А и не знам също колко ще издържи това.
Мат обаче не отговори.
Той наблюдаваше Енджи, който се връщаше насам.
Когато пазачът бе под тях, си пое дъх.
Може би трябваше да предупреди Кейтлин. Тя издаде някакъв стон, който приличаше на задушаване и накара Енджи да погледне нагоре. Очите на азиатчето се вторачиха и то се пресегна да извади пистолета си.
Тогава Мат скочи отгоре му. И двамата паднаха на земята, но Мат беше върху него. Последва бърза, но болезнена хватка и безчувствените пръсти на Енджи пуснаха пистолета.
След което той изкрещя с всичка сила.
Мат изруга на ум. Знаеше, че трябваше да го цапардоса в лицето, но се опасяваше, че Енджи ще гръмне пистолета. Вече нямаше за какво да се тревожи, така че му нанесе силен удар и Енджи се строполи безмълвен.
— Скачай! Бързо! — изсъска той към двата чифта крака, които се люлееха на ръба на покрива. Кейтлин скочи долу и Мат я хвана. Краката на Люк се люлееха самотни, а след това се появи друг чифт. Серж бе успял да се спусне.
И двамата скочиха едновременно точно когато зад ъгъла се появи друг пазач от „Базърдс“ — Уили.
— Ей, Енджи, какво става, та си се развикал така?
Русолявото момче гледаше изумено бягащите заложници. То отвори устата си, за да извика и предупреди останалите, докато пъхаше дясната си ръка под тениската, за да извади пистолета.
Серж взе падналия на земята пищов на Енджи.
Двата изстрела прозвучаха едновременно. Уили изпищя и се извъртя, държейки се с лявата ръка за рамото си. Серж пристъпи напред.
— Тръгна в грешна посока, идиот такъв! — извика Люк. Той, Мат и Кейтлин вече тичаха по улицата в източна посока. Взимайки пистолета на Уили, Серж извика към тях:
— Ще вървя по пътя!
Нямаше време да спорят. Изстрелите непременно щяха да доведат „Базърдс“.
Мат се озърна бързо назад, когато стигнаха до най-близкия ъгъл на улицата. Членовете на бандата изскачаха от изоставената църква като мравки, чийто мравуняк е бил разровен.
От входа на църквата затрещяха изстрели.
— Предполагам, че са видели Серж — каза Люк.
Между кънтящите изстрели се чу силен, ядосан глас. Мат го позна. Беше Джеймс, който нареждаше на хората си.
— Къде са другите? — крещеше главатарят на бандата. — Намерете ги! Намерете ги веднага!
Мат се прибра зад ъгъла, бутайки другите пред себе си.
— Хайде — каза той. — Всеки момент ще започнат да ни търсят.
— Няма дори да успеем да стигнем края на улицата, преди да се появят зад ъгъла — каза Кейтлин.