— Да се скрием някъде. — Мат огледа къщите, стоящи пред тях и избра една наслуки. Тя поне имаше врата вместо преграда от шперплат или стена от твърда сгурия на входа. Опасяваше се, че може да е заключена, а нямаше нито ключалка, нито дръжка. Те бяха избити от дървения панел, който се разтвори, щом Мат го удари с дланта си.
Влязоха в мрачен коридор, осветен от няколко лъча, прокрадващи се между процепите в шперплатовите плоскости, които трябваше да затворят изпочупените прозорци. Мат затвори вратата, гледайки през издълбаната дупка. Тя му осигуряваше достатъчно добър изглед към улицата, показвайки тичащите наоколо гангстери.
— Сега ще започнат да претърсват къща по къща — каза Люк.
Мат се обърна.
— Ще барикадираме вратата, за да ги забавим. Докато се мотаят тук, ще излезем отзад.
От дясната им страна имаше стълбище към втория етаж, отляво — преддверие към апартамент, чиято врата висеше на счупените панти.
Мат влезе вътре, видя старо легло и го задърпа към вратата. После закрепи ръждясалата му пружина на рамката.
— Вижте какво има в другия апартамент — нареди той, докато буташе една разрушена етажерка за книги от изкуствени плоскости, с която да укрепи барикадата.
— Тук има един стар куфар, обаче е много тежък — провикна се Люк.
Мат му помогна и започнаха да го бутат към вратата. Тогава чуха Кейтлин.
— Трябва да се измитаме оттук — и то бързо! — Тя притича към тях и Мат, и Люк оставиха куфара.
Заизкачваха се по стълбището. Горе имаше широка площадка. Сноп светлина се процеждаше от разбития тавански прозорец. Точно под него в изгнилия под зееше дупка, през която се виждаше мазето. Мат пристъпи до ръба. Подът под краката му изскърца застрашително.
— Ако се засилим, може и да я прескочим — каза той.
— Или при приземяването ще пробием пода и ще пропаднем. Люк се втренчи в тъмното мазе.
Нуждаеха се от мост, и то достатъчно широк.
— Вратата от първия апартамент! — каза Мат. И тримата се втурнаха обратно към входното антре.
Може би шумът ги привлече или просто имаха лош късмет, че „Базърдс“ дойдоха да проверят къщата. Когато външната врата не се отвори мигновено, последваха викове. Юмруци затропаха по старата дъбова врата. Мат долови още гласове отвън.
— Да се махаме! — изсъска той и тримата се втурнаха по коридора с тежката врата.
В същия момент елин от гангстерите реши да си проправи път, като стреля. Изстрелите засвистяха из коридора, един куршум рикошира в пружината на леглото в набързо издигнатата барикада.
„Този е гледал твърде много холофилми, помисли си Мат. Няма преграда, която да му се опъне“.
Останалите от „Базърдс“ последваха примера му. През външната врата и шперплатовите плоскости, които покриваха прозорците, засвистяха куршуми. Мат, Люк и Кейтлин се струпаха пред вратата на задния апартамент доволни, че са поставили няколко прегради между тях и престрелката. И тогава огънят бе прекратен.
— Барикадата няма да издържи дълго време при тази обстановка — каза Люк, докато мъкнеха вратата покрай изоставения куфар.
— Ами ако минат през къщите от другата страна? — попита Кейтлин. — Може да ни очакват отзад.
— Да се надяваме, че няма да се сетят за това веднага — каза Мат. — За момента имаме само един проблем.
Мат и Люк плъзнаха вратата напред, за да покрие дупката. Щеше ли да им свърши работа?
Люк се завъртя към Кейтлин.
— Ти си най-леката. Защо не минеш първа?
Тя просто поклати глава в знак на несъгласие.
Устните на Люк се свиха.
— Нямаме време да спорим. — Придвижвайки се бавно и внимателно, сякаш ходеше по тънък лед, той стъпи върху временно изградения мост.
Между зъбите на Мат свистеше въздух. Другият край едва се виждаше. Най-сетне Люк успя да го достигне.
— Давайте! — каза им той.
— Хайде, Кейтлин — рече Мат. — Видя, че е издръжлив.
— Не, хлътна надолу — каза тя с пресипнал глас.
Нямаше време за колебание. Мат стъпи върху вратата. Можеше да измисли двеста неща, които бяха много по-забавни от тази разходка по двуметров мост. Всяка стъпка като че ли нарушаваше баланса на моста и нестабилната му опора.
Той си пое дъх едва когато стигна до другата страна. Люк вече бе отишъл нататък, за да провери задните помещения. Сега се върна, мъкнейки със себе си дървена ракла, която издаваше неприятна миризма.