— Ей! — извика Мат на бандитите. — Сгащихме ги отзад. Хайде да вървим! — Той посочи задната част на къщата.
Крещейки колкото им глас държи, четиримата тежковъоръжени младежи свиха зад ъгъла.
Мат се върна обратно при вратата. От къщата излизаше невероятна топлина — заедно със задушлив дим. Кет и Люк кашляха, докато излизаха навън, а ръцете им бяха оставили черни отпечатъци по бузите и брадичките им.
„Трябва да се омитаме оттук, помисли си Мат. Пожарът ще привлече всеки «Базърдс» в околността насам“.
Тримата изскочиха на улицата. Тя беше с източно-западно изложение. Само след няколко пресечки, най-много на 400 метра, щяха да са на сигурно място във флотската корабостроителница.
Див вик прокънтя зад тях.
— Ето ги!
Четиримата гангстери, които беше преметнал, се връщаха обратно, при това групичката им се беше увеличила. Мат погледна през рамото си. Може би три четвърти от пресечката ги деляха от преследвачите им.
„Те не са добри стрелци“ — каза си Мат. Но пък бяха много, а част от тях и с автоматични оръжия. Ако не се изтеглеха бързо, все някой щеше да ги улучи.
— Движете се на зигзаг! — Думите прозвучаха все едно бяха изстреляни, докато той ускори крачката си в бяг. Само ако успееха да се доберат до ъгъла…
Точно срещу тях, откъм пресечката се появиха тъмни, раздърпани фигури. Мат сви рязко, водейки приятелите си към убежището на едно каменно стълбище. Той преглътна, предвкусвайки жлъчния мирис на поражението. Пътят им беше отрязан, бяха обградени от групи бандитчета, които щяха да ги застрелят с огромно желание. Много по-добре щеше да им е, ако си бяха пак в камбанарията.
20
Изведнъж във вечерния сумрак се прокраднаха светлини. Гангстерите пред тях се разбягаха като хлебарки, хванати на кухненския под. Светлините приближаваха. Мат различи контурите на четирима огнеборци, придружени от тежковъоръжени фигури. Зелени ивици се мяркаха по дрехите на новодошлите. Но това не бяха подкрепления на „Базърдс“.
Морската пехота на САЩ също носеше зелени униформи. Зад тях със светещи сигнализиращи лампи се движеше противопожарна кола! Шофьорът беше пуснал сирените.
Мат изведнъж започна да благославя идиота, който хвърли гранатата и подпали къщата. Вярно, че бе събрал цялата банда на мястото. Но гигантска сигнална ракета беше докарала и противопожарния екип на флотската корабостроителница!
И тъй като пожарът беше избухнал в изоставен район, управлението беше изпратило и подкрепление от Морската пехота.
„Базърдс“ все още надвишаваха частите на пехотата с десет към един и съществуваше риск да ликвидират войските и да осъществят запланувания си удар. Но огнеборците разполагаха с радиостанции. Ако можеха да предупредят Морската пехота…
Мат се обърна към Люк и Кейтлин.
— Хайде. Трябва да им кажем какво става тук.
Той излезе от прикритието на каменното стълбище и се насочи право към блещукащите светлини с вдигнати ръце.
Дулата на пушките се насочиха към него, но той продължи да върви напред с високо вдигнати ръце.
— Пред вас стоят двеста членове на една банда — предупреди той. — Събрали са се тук…
— За да нападнат „Градините на Керълсбърг“ — довърши Кет Кориган, пристъпвайки зад него. Тя също държеше ръцете си високо вдигнати. — Те отвлякоха мен и моите приятели. Аз съм Кейтлин Кориган, дъщерята на сенатора.
— Умно момиче — измърмори Люк. — Мълвата за отвличането трябва вече да се е разпространила. Войниците ще трябва да й повярват.
Мат тъкмо тръгна да му обяснява, че това са морски пехотинци, а не войници, когато с крайчеца на окото си забеляза някакво движение.
В цялата суматоха Роб Фалк се беше промъкнал между сенките до стъпалата на порутената къща, която бегълците току-що бяха напуснали. Сега той излезе от скривалището си, държейки в ръка стария 9 мм пистолет, който беше взел от Серж Воронов. Очите му святкаха с налудничав блясък.
— Няма да стане, проклета кучко — изсъска той. — Няма да провалиш всичко, за което съм се бъхтил.
Люк се затича към него, обзет от сляпа ярост.
В същия момент един пехотинец изкрещя.
— Залягай веднага, загубен пубертет!
Пречейки на Фалк, Люк пресичаше пътя на огъня на Морската пехота.
Роб стреля, но куршумът не улучи Кейтлин. Люк изкрещя от болка и се хвана за ръката, залитна настрани, но успя да се задържи изправен — като все още пречеше на морските пехотинци. С последни сили той стигна до Фалк и вкопчи в него здравата си дясна ръка. Лявата му ръка пръскаше кръв по разбитата улица.