— Няма… да… причиняваш… болка… на Кейтлин! — изрече той на кратки, болезнени пресекулки.
Роб го гледаше с дива, животинска омраза, той бавно насочи пистолета към главата на Люк. Мат чуваше побърканите викове на пехотинците, които се опитваха да се прицелят в Роб, без да наранят Люк или Кейтлин. Трябваше да направи нещо, трябваше…
— Фалк! — изкрещя той и се втурна към Гения.
Дори не му остана време да стреля, преди Мат да се нахвърли отгоре му. Двамата се строполиха на земята, вкопчени един в друг. Роб се мяташе като змия, опитвайки се да се отскубне и да стреля. Мат сграбчи ръката, с която държеше пистолета, и я удари с все сила в земята. Фалк изтърва оръжието, но свободната му ръка се стрелна към очите на Мат. Той се извъртя, удари противника си, след което го обърна така, че той лежеше на корема си. Натисна дясната ръка зад гърба му и го изви нагоре.
Пехотинците се скупчиха около тях.
— Какво става тук? — попита един сержант.
— Аз съм член на Нет Форс Експлорърс — обясни Мат на пресекулки. — Ако се свържете с капитан Уинтърс в щаба на Нет Форс във Вашингтон, мисля, че ще гарантира за мен. А това е човекът, който с компютърните си умения се опита да проникне в системата на „Градините на Керълсбърг“. Каквото и да предприемете, само недейте да го оставяте отново в ръцете на приятелчетата му.
Гангстерите не знаеха какво да предприемат. Ако изпуснеха Роб Фалк, целият им план отиваше по дяволите, но нямаха желание да застанат срещу пушките на пехотинците, прицелени в тях. Ако насреща им стояха полицаи, можеха и да се пробват да пробият линията. Но не и срещу Морската пехота.
Мат въздъхна с облекчение, когато видя един лейтенант от пехотата да говори по радиостанцията. В далечината вече се чуваше воят на приближаващите сирени. Лейтенантът се свърза с щаба на Нет Форс. Скоро в небето над тях се появиха хеликоптери.
Всичко свърши.
Екип специалисти по криминални разследвания преглеждаше компютърната система, която беше сглобил Роб Фалк.
Мат излезе прав. Без Фалк, Джеймс и неговите войници нямаше да успеят да осъществят запланувания си обир. Самият Джеймс беше на другата страна на разнебитения квартал, водейки престрелка с хората си срещу Серж Воронов. Синът на балканския дипломат не бе успял да се добере до издигнатата над улицата магистрала. Но се беше укрепил между бетонните постройки, водейки престрелка с Джеймс и част от бандата. Когато полицаите пристигнали, Серж бил ранен и останал само с два куршума. Джеймс беше избягал доста подло, оставяйки хората си сами. И цялата информация в бюлетина на полицията беше съсредоточена върху тях.
Останалите гангстери се опитаха да избягат, но полицията, пехотинците и хората от Нет Форс бяха обградили повечето от тях. Някои от „Базърдс“ бяха паднали под изстрелите, други се бяха отървали, но едно беше сигурно. Основната бойна сила на бандата беше претърпяла съкрушително поражение тази вечер.
Капитан Уинтърс се приближи към Мат.
— Хората ни откриват невероятни неща на онези сглобени драйвъри — каза той. — Но има и неща в целия този случай, които аз самият не бях склонен да приема.
Не беше голямо извинение за това, че не се бе вслушал в теориите на Мат за виртуалните вандали. Но честно казано, беше повече, отколкото Мат очакваше.
— От друга страна, никога не съм очаквал от теб да поемаш такава безотговорна, опасна… и направо глупава постъпка — продължи Уинтърс. — Да действаш под прикритие на своя глава без никакво подкрепление и без никаква връзка — ти за кого се мислиш, бе? За Джеймс Бонд ли?
— Капитане, оставил съм дискета с всичко, което знам по случая. Тя съдържа всичко, което съм открил… — започна Мат, но Уинтърс го прекъсна.
— Ако знаеш колко бели можеше да създадеш само! Открихме твоя файл, след като си напуснал училището без разрешение от военните, Хънтър. — Той погледна Мат по такъв начин, че можеше да разтопи желязо с погледа си. — Но беше безполезен, тъй като Фалк и другите виртуални вандали се бяха изпарили. Надявам се, че докато си бил затворен в камбанарията, си разбрал всички тези съществени неща, от които щяхме да се нуждаем, за да те измъкнем, нали?