Выбрать главу

— Но аз все пак успях да избягам, капитане — посочи Мат. — Използвах наученото при постъпването си в Нет Форс Експлорърс, за да се измъкна оттам.

— О, да, чух всичко за премеждията ти от Воронов и Валери, докато сте били притиснати. — Уинтърс спря за миг. — А и от госпожица Кориган. — Той отново поклати глава. — Налудничавите ти изпълнения доказват едно — недостатъчните знания са нещо опасно, особено ако се опиташ да ги приложиш. — Уинтърс въздъхна. — Мисля, че ни остава една възможност, за да те спрем да не вършиш повече глупости. Ще те прехвърлим към обучението за напреднали, само и само да те държим на разстояние от улиците.

— Сър? — Мат не можеше да повярва на ушите си. Обучението за напреднали или „буут кемп“, както му викаха Експлорърс, беше за много по-възрастни от него, а и не допускаха всекиго. Вероятно щяха да искат разрешението на родителите му. Но смяташе, че може да убеди майка си да го пусне, а тя да говори с баща му.

— Благодаря ви, капитане — каза той.

— Недей да ми благодариш — рече му Уинтърс. — Когато се озовеш там, ще имаш усещането, че преминаваш през деветте кръга на ада. Надявам се, че това ще поуспокои малко енергията, която, изглежда, имаш в излишък.

Мат усети, че се изчервява.

— Между Кет… ъъъ Кейтлин Кориган и мен не се случи нищо.

— Нищо, така ли? Освен че ви отвлякоха и стреляха по вас? Решил си да я защитаваш, като си разбрал, че е замесена в тази каша.

Мат вдигна рамене, а лицето му се изчерви още повече.

— Направих това, което сметнах за правилно.

— Също както и Люк Валери, предполагам.

— Да. Видях го да си говори с Кейтлин. Май най-накрая е решил дали я харесва, или не.

— Не че ще му е от полза — каза Уинтърс. — Семейство Валери и бащата на Серж се връщат в своите страни. Родителите на Джералд Савидж вече са отнесли тялото му у дома. Щатският департамент работи здраво за изясняване на случая и взимане на необходимите решения. А сенатор Кориган, освен ако не се лъжа, ще заключи дъщеря си и няма да я пуска да излиза, докато не навърши трийсет години.

Мат се засмя. Повече нямаше да има снимки на Кет Кориган в общественото холопространство. Щеше да е жалко!

— А какво ще стане с Роб Фалк? — попита той.

Сега беше ред на капитана да вдига рамене.

— Сега е в затвора под продължително наблюдение, така че… няма да може да си причини нищо. Естествено ще премине пълни психически изследвания. Експертите по компютрите ми казаха, че той наистина е гений. Но бе запланувал няколко ужасни неща…

— И извърши няколко такива — включително и убийство — довърши навъсен Мат.

Капитан Уинтърс не се възпротиви. Той просто смени темата.

— Мисля, че Федералното правителство ще започне да обръща по-голямо внимание на тези улични банди. Те представляват проблем и за други градове, не само за Вашингтон.

— И това вероятно ще е единственият видим резултат от всичко, което се случи — каза Мат.

— Предполагам, че ще е така, след като Щатският департамент, Министерството на правосъдието и няколко други агенции — в това число и Нет Форс — приключат с разследването. — Уинтърс погледна към Мат. — Да не очакваш медал?

— Съвсем не! — отвърна учуден Мат.

— Тогава го погледни от тази страна. Ти предотврати международен скандал, в който бяха замесени четири държави, спаси много хора от ръцете на „Базърдс“… не позволи на една гадна технология да попадне там, където не трябва. За съжаление хората, които ще знаят какво си направил, за да предотвратиш всичко това, се броят на пръстите на едната ръка.

— А в замяна получавам възможност да ми съдерат задника в обучението за напреднали — каза Мат.

Капитан Уинтърс кимна.

— Нет Форс ще имат грижата. Случайно да имаш някакъв проблем с това, Хънтър?

Мат усети по лицето си да се прокрадва лека усмивка.

— Мисля, че ще го преживея, капитане — каза той.