— Ще ви помоля да ме извините — отвърна той, — но не разполагам с време да си бъбря.
— Колко души пострадаха?
— Четирима, мисля, но не съм сигурен.
— Компютрите ли причиниха станалото?
— Колко души са арестувани?
Той се предаде и търпеливо отговори на въпросите им.
Сто преки по на юг Доналд Копланд тъкмо влизаше в изпълнената с пара приемна на предпочитания му салон за масажи на Мот стрийт в Чайна Таун. Копланд подхождаше към секса както към всичко останало — като към сделка. В моменти на върховен стрес, когато умът му сякаш се спускаше в гинеталиите, той се справяше с либидото си ефективно и с невероятна бързина.
— Масаж искате? — попита съдържателката китайка, ко ято добре го познаваше.
Зад гърба й три млади китайки гледаха телевизия и неочаквано Копланд осъзна, че вижда резултата от размириците в „Сейфуей“. Милостиви Боже, мина му през ума, приятелят му Джонатон Спилман е управител на този клон.
— Луди разбили магазина — обясни мадам Уо. — Ню Йорк луд град.
На екрана полицай разговаряше с тълпа репортери — видя, че интервюираният пазител на реда е друг от приятелите му по закуска, Ед Гарсия.
— Знам само, че компютрите на супермаркета престанали да функционират и касиерките не успявали да се справят с дългите опашки — обясняваше Гарсия. — Хората сякаш пощурели.
— Капитан Гарсия, получаваме съобщения за излизането от строя на всички компютри във веригата от супермаркети „Сейфуей“. Имате ли някакъв коментар по това?
— Не. Не съм осведомен по въпроса, съжалявам. Ще ви помоля да ме извините, но трябва да вървя.
Копланд почти не вярваше на ушите си. Вероятно ставаше въпрос за проблем 2000, но не разбираше как. Спилман участваше в екипа, наблюдавал обезопасяването на „Сейфуей“ спрямо вируса на хилядолетието. Като умна компания, „Сейфуей“ изхарчи цяло състояние да се подготви; направиха всичко необходимо.
— Масаж ли искате, или да гледа телевизия? Говорят за нова зараза, наречена вирус на хилядолетие. Знаете ли какво представлява? Нещо като грип ли е?
— Един момент — прекъсна той мадам Уо и извади клетъчния си телефон.
Набра личния номер на Спилман. Управителят на магазина вдигна при първото позвъняване.
— Какво стана, Джо?
— Писна ми да отговарям на този въпрос, Доналд. Представа нямам. „Сейфуей“ е мъртъв заедно с всичките си хиляда четиристотин и петдесет магазина.
— Това е невъзможно.
— Да, прав си — невъзможно. И аз така мислех. Ед беше тук, но си тръгна. Имало други размирици някъде в Харлем.
— В момента говори пред телевизията точно пред магазина ти. Гледам го.
— По дяволите — възнегодува Спилман. — Телевизията възбужда хората. Типовете, които унищожиха магазина ми, несъмнено са виждали всякакви подобни боклуци по телевизията, преди да дойдат тук. Държаха се така първично. Мисля си дали да не се прибера и да седна у дома с пушка в ръка, ако ме разбираш.
— Какво има, Джонатон? Звучиш раздразнен.
— За бога, Дони, магазинът ми е съсипан, компанията ми е съсипана, а от другата страна на улицата на „Блокбъстър видео“ нищо му няма. На витрината си са изложили всички произведени някога филми за бедствия. Хората ще посрещнат Новата година, като гледат потъващи кораби или как комети се удрят в Земята. Но това не важи за мен. Няма защо да гледам филми. Аз съм като токущо блъснат от товарен влак.
— Ела в центъра. Ще обядваме заедно.
— Сериозно ли говориш? Обяд? Какъв преуспяващ негодник си само! Не мога да напусна магазина. Трябва да поддържам връзка с Плесантон, докато се опитват да разберат какво се случи, но откровено казано, драги мой, мен никак не ме интересува. Токущо изпратих четирима души в болница. Стъпкаха една от касиерките ми и копелетата счупиха крака й.
Клиент получи сърдечен удар и Бог знае какво още се е случило. Виждал ли си безредици отблизо?
— Само след световното по футбол, но тогава размирниците бяха най-обикновени пияници.
— Може да продават билети за такива неща — тъжно отбеляза Спилман. — Хората ще плащат, за да наблюдават онова, което аз видях днес.
— Запази записите от камерите, които следят за безопасността — посъветва Копланд. — Нищо чудно да успееш да ги продадеш.
— Това е моят Дони — все измисля начини как да изкара някой долар. За твое сведение Ед иска записите. Не ми пука.
— Повярвай ми — намеси се Копланд, — силно ме интересува да разбера какво е станало с твоите системи, Джонатон. Възразяваш ли да поговоря с твоите хора в Плесантон? Ще успея да привлека „Сейфуей“ като клиент. Добри пари ще паднат. Разполагам с доста програмисти, които разбират от проблем 2000; досега работеха по банките, но няма да имат много ангажименти следващата седмица.