Гарсия махна на двама униформени полицаи да се приближат; те вдигнаха отеца на крака и го поведоха към патрулна кола. Като се бореше и махаше диво с ръце, той изкрещя:
— Започва, братя и сестри. Нашето пътуване да се срещнем с Господа в Деня на страшния съд започва. Молете се, братя и сестри. Исус ни е свидетел. Исус ще види какво правят те с нас днес!
Тълпата богомолци започна да се клатушка и да вие на асфалта; в това време ченгетата натикаха пищящия пастор на задната седалка в колата.
— В участъка ли да го заведем, капитане? — попита един от полицаите, който го арестува.
— Не. Отведете го в църквата му. Дано останалите го последват.
— Няма да вися тук целия шибан ден — обяви началникът на пожарната. — Щом получа друго обаждане, изчезвам.
— Ако успеем да го разкараме оттук — обясни Гарсия търпеливо, — и те останат без човек, който да им казва какво да правят, има вероятност да разпръснем тълпата с мирни средства.
— Това е невъзможно, Гарсия — възрази пожарникарят, посочвайки към хората, струпали се и по четирите ъгъла на кръстовището. — А с тези как ще се справиш?
Зяпачите гледаха като замаяни как около сто и петдесет души се гърчеха и стенеха насред улицата, изпаднали в религиозен екстаз. Липсваха обичайните подвиквания и подигравки; Гарсия дочу само няколко остри забележки по адрес на полицията и пожарникарите.
Гарсия бе специалист по контролиране на тълпа, но съще\2ременно изпитваше дълбоко състрадание към жителите на Ню Йорк. Вярваше в ролята си на служител на реда, който трябва да гарантира безопасността на хората. Ненавиждаше типове като Гравиано, които използваха авторитета си, за да постигат криворазбраните си цели. Ако пожарникарите пуснат в ход маркучите, тълпата ще отвърне с мятане на камъни и бутилки и ще разруши квартала до основи.
Имаше и друг начин да се справи със създалото се положение. Събра всички полицаи и пожарникари около себе си и им обяви решението си.
— Слушайте — подхвана той. — Поставете постоянна бариера на 100-на, на 98-а, на авеню „Амстердам“ и на Сентръл парк Уест. На територията на 24-ти участък обявявам този участък за Религиозно светилище на хилядолетието. Това е. Хайде — действайте.
— Какво! — изкрещя Гравиано. — Не разполагаш с власт да постъпиш така.
— Токущо го сторих, глупако, и възнамерявам да го обявя пред пресата. Ричардс, докарай онези репортери насам. Днес вече се сблъсках с едни размирици и не възнамерявам да го допусна втори път. Като морски пехотинец, Гравиано, научих колко по-лесно е по-късно да поискаш извинение, отколкото първо да намериш разрешение. Това е територия на моя участък и ако тези хора търсят Бог, най-доброто, което ще получат, съм аз, капитан Ед Гарсия. Хайде да проявим малко религиозна толерантност. Тези хора искат единствено да се помолят. Те са вярващи. Не мога да се бъркам в това. Не схващаш ли? Всички смахнати на тема религия в Ню Йорк ще цъфнат тук и така всички ще се озоват на едно място. По този начин подобни молитвени церемонии няма да започнат да никнат из целия град. Само веднъж на хиляда години хората искат да се помолят из улиците на Ню Йорк, затова нареждам — оставете ги. Извади пастора от колата, Ричардс. Не, чакай. Аз ще го направя. Върни се в пожарната си — посъветва той. — Услугите ви не са ни нужни повече. Благодаря.
— Ще си загубиш работата заради това, Гарсия.
— Дори и това да стане, приемникът ми поне ще наследи здрав участък — отвърна Гарсия и отстъпи назад. — А, ето ги и журналистите.
Гарсия махна на репортерите, повечето от които го бяха последвали от 96-а улица, и им направи знак да се приближат.
— Дами и господа — обяви той с най-жизнерадостния си, пазен за широката публика тон, — имам да направя съобщение.
Както ви е известно, градските власти възнамеряват да отделят няколко обозначени района за новогодишните тържества при посрещането на новото хилядолетие. Е, аз токущо прибавих към този списък един район. Уверен съм, че си давате сметка от какво огромно религиозно значение за мнозина в този град е пристигането на хилядолетието. Вероятно не винаги приемаме техните вярвания и аспирации, но сме длъжни да ги уважаваме. Затова, в името на религиозната толерантност, точка първа в конституцията на Съединените щати, и в името на населението на Ню Йорк, от този момент затварям за коли авеню „Амстердам“ между 98-а и 100-на.
Добре дошли в официалното Религиозно светилище на хилядолетието на територията на 24-ти участък.
Журналистите останаха втрещени. Ставаше въпрос за безпрецедентно поведение — нечувано, почти немислимо, ала докато новината за декрета на капитан Гарсия се разпространяваше сред хората на улицата, радостни викове като експлозия се изтръгнаха от гърлата на вярващите.