— В Народна република Китай огромното тържество по случай посрещането на хилядолетието при Великата стена недалеч от Пекин се превърна в трагедия, когато два правителствени хеликоптера се сблъскаха във въздуха и паднаха върху милионната тълпа. Причината за катастрофата остава неизяснена, а броят на пострадалите се изчислява на стотици.
— Тук в Ню Йорк, ако възнамерявате да отскочите до банката, за да изтеглите пари за празниците, ще ви се наложи да почакате. Говорител на „Ситибанк“ ни увери само преди минути колко добре са заредени всички клонове и са готови да посрещнат нуждите на клиентите от пари. Разполагаме обаче и със сведения, че пред всичките три хиляди и петстотин банкови клона и пред дванадесетте хиляди банкомати в Ню Йорк има опашки. За съжаление бронираните коли, пренасящи пари до банките, са попаднали в улични задръствания из целия град.
— Следват националните новини. Тази сутрин клон на „Нейшънсбанк“ в Шарлот, Северна Каролина, се превърна в арена на фатална стрелба: редът на мъж дошъл в момента, когато парите свършили и той застрелял касиера и двама души от охраната, преди да бъде убит от полицията.
Репортерката направи пауза, мълчаливо прочете подаденото й съобщение, извърна глава, после отново погледна в камерата.
— А сега да прекъснем за малко — обяви тя. Докато камерата се насочваше към колегата й, тя каза извън кадър: — Не желая да прочета това.
На екрана се появи — еклама.
— Небето над Юта! жизнерадостно крещяха екраните.
— Празниците са тук и вие може да ги прекарате в един истински зимен рай…
На отсрещния перон тълпа пияни студенти подхванаха в хор „Добрите стари времена“.
— Господи — промълви Джоди. — Чудя се какво…
— Сигурно ще затворят банките — предрече Копланд. — Това е единствената смислена постъпка.
— Така нещата само ще станат по-лоши — отбеляза Джоди.
— Виж какво се е случило в Шарлот, а и Бог знае какво гласеше следващото съобщение. Никога не съм виждала репортер да се държи така.
С приближаването на влака релсите започнаха да вибрират. Като предизвикателство към обновения, почистен от графити Ню Йорк уличен художник бе изписал със спрей върху предницата на вагона едно ярко „2000“. Тежкият влак се появи на спирката и заглуши всякакъв звук от телевизорите. Копланд и Джоди успяха с мъка да се качат в третия вагон.
Пътниците проявяваха необичайна склонност да разговарят помежду си; разменяха си притеснени, но съчувствени погледи. Жена на средна възраст от испански произход се опита да утеши млада майка, седнала до нея с бебе в скута.
— Не са толкова лоши нещата. Недей — нареждаше по-възрастната на ридаещата непозната.
— Представа нямам какво ще правя. Опашките пред банката бяха безкрайни, а трябва да се прибера, за да нахраня децата. Но шефът спомена, че не е сигурен дали ще ни плати следващата седмица или не.
— Вярвай в Бога, дете мое.
В задната част на вагона някакъв мъж започна да крещи по клетъчен телефон:
— По дяволите, Пра, още сутринта ти наредих да продадеш всички скапани японски акции. Какво искаш да кажеш с това, че не си успяла да се свържеш? За какво, по дяволите, си въобразяваш, че ти плащам?
— Ей — провикна се глас. — Внимавайте какъв език държите, господине.
— Затваряй си шибаната уста и ме остави на мира. Ей! Ей!
— Друг път ще се замислиш, преди да наречеш японците скапани.
Тълпата се отдръпна от разправията, като притисна пътниците в предната част на вагона. Влакът с грохот навлезе в следващата станция. При отварянето на вратата Джоди зърна проснат на пода мъж със счупени очила и нос. Той простена, но настроението във вагона се бе променило. Никой не помръдна да му се притече на помощ, а нападателят му бе избягал. Влакът пое отново; новокачилите се пътници гледаха на падналия мъж като на боклук.
Огромна реклама на „Чейс Манхатън“ привлече вниманието на Копланд: „2000 годино, ние сме готови.“ Влакът набра скорост, рекламата се размаза и се превърна в компютърен екран с изобразен върху него червен бутон; мярна се лицето на главния финансов инспектор Едуардс, а после образът бе заменен от мръсните бели плочки, с каквито са облицовани стените по станциите на метрото. Тъмният тунел погълна влака, в главата му не остана никаква мисъл и той се почувства опасно близо до това мозъкът му изцяло да престане да функционира.