В един момент търпението на хората в чакалнята се изчерпа — не бяха в състояние да поемат повече засилващото се напрежение от репортажите. Някакъв мъж просто се приближи до хлапето и го помоли да изключи транзистора. В отговор обаче получи само недружелюбен поглед; тогава сграбчи радиото, ала хлапето не го пусна. Размениха се удари, викове, пристигна охрана и вирусът на хилядолетието се придвижи още по-близо.
До 14,45 задръстванията в Манхатън пречеха за бързото придвижване на линейки към болницата — именно това стана причина лудото темпо в спешното отделение да понамалее. Ако е затишие пред буря, помисли си Бил Пакард, докато се миеше след приключването на спешна сърдечна операция, време е да се възползва за миг. Съблече зелените дрехи и тичешком се спусна да разбере как се справя Док.
В 15,00 часа Док, след като направи всичко по силите си, започна да събира нещата си. Пейджърът му препредаде обаждане от Висок волтаж. Мигом я потърси в командния център.
Тя вдигна.
— Оперативната зала.
— Док е. Имаш ли нещо за мен?
Гласът й се сниши до едва доловим шепот:
— Секретните кодове на операторите.
— Всичките ли?
— Не, но е добре да вземеш каквото съм открила.
— Как са записани?
— На архивираща програма. Дай да се срещнем на североизточния ъгъл на Първо авеню и 14-а улица след половин час. Отивам в централата в Ийст Сайд.
Точно изключи телефонът и Пакард влезе:
— Как върви?
Док поклати глава.
— Това е само едноединствено от стотиците отделе ния — оплака се той с горчивина. — Събери медицинските сестри, ще им обясня какво да правят. Госпожа Маккарти намери ли те?
— Госпожа Маккарти е под въздействието на успокоителни — отвърна Пакард със злорада усмивка. — Нахлу в операционната да ме търси и ако трябва да използвам точна медицинска терминология — откачи.
Преди да си тръгне, Док обясни на персонала кои машини са подготвени да функционират адекватно и кои са изключени, защото са опасни.
— След полунощ наблюдавайте внимателно автоматите — предупреди той сестрите. — Ако например някой е програмиран да захранва с лекарства на определени интервали, проверете дали го прави. Тази нощ не се доверявайте на никакво автоматично оборудване и всичко би трябвало да мине гладко.
Последваха здрависвания, прегръдки, благодарности и Док се отправи енергично по Първо авеню. В главата му се въртеше единствено мисълта за електричеството. Волтове! Електроцентрали! Милиони километри кабели и жици, трасета, превключватели, токоизправители, трансформатори, електрически вериги, парни турбини и стотици влакове от Западна Вирджиния с въглища, захранващи ярките пещи, чиято топлина се превръщаше в така жизненоважното електричество.
Производството и разпределението на електроенергията е сложен процес, който се контролира изцяло от компютри — като се започне от мерките за безопасност в електроцентралите и се стигне до насочването на електрическите потоци в локалните подстанции. Между ядрената централа в Индиан Рок в северната част на щата Ню Йорк и който и да е контакт по някоя стена в Манхатън електроенергията минаваше през седем хиляди системи, пряко контролирани от компютри. Именно защото бяха компютри, тези машини често изключваха; поддържащите оператори имаха богат опит със сривовете в електрозахранването и внезапното спиране на тока. Но независимо от това никога не се бяха сблъсквали с масиран отказ в много части на системата едновременно.
През 1900 година електричеството представляваше новост; на мода излизаше волтажът. Всеки млад мъж искаше да е Томас Едисън. Великият мъж направи от Ню Йорк първия електрифициран град в света. В началото на XX век, ако някой бе свързал къщата си с жиците на Едисън, хората го посещаваха, за да погледат със страхопочитание светлините. Електричеството правеше човека по-висш, по-близък до Бога; то бе в крак с прогреса. През следващите сто години електричеството завладя безброй технологии — от осветлението до компютрите — и хората вече не мислеха за постоянния поток от енергия като за новост. Електрическата енергия представляваше нещо основно, беше скучна и се приемаше като даденост.