Вирусът на хилядолетието провокираше само първите от компютърните откази през XXI век. Такъв малък вирус, а и въобще не бе вирус, ако се говори на строго професионален език. Истинският вирус представлява програмна грешка по невнимание. А вирусът на хилядолетието е съзнателно програмно решение, взето по финансови причини. През 1960 г. един мегабайт памет струваше три милиона долара, а датите изяждат паметта. Изпусни „едно“ и „девет“ и спестяваш мангизи. Това е всичко. Сметки за пари. От самото начало вирусът на хилядолетието е свързан с пари и ще си остане зависим от тях до края. Именно той подпали Бомбай. Той унищожаваше Токио. Той остави половин милиард хора без топлина в смразяващата нощ. Само защото светът бе възприел американския подход: спести един долар днес, а утрешният да върви по дяволите.
Утре щеше да настъпи като огнена стихия след по-малко от девет часа. Тиктак. Беше след 15,30.
Бо се нуждаеше от архивираните файлове от дискетите. Док неохотно напусна парка и тръгна на юг към Насо стрийт. Ако не получи липсващите пароли, минава на вариант Б. Животът не се появява по инструкция; а ако действа така, то той я бе изхвърлил.
Копланд и Джоди влязоха в сградата на „Чейс Манхатън“ в „Метро техноцентър“ и приближиха гранитното бюро, зад което стояха две жени със сини униформи — белег, че са от охраната. На полицата зад тях Джоди забеляза петнадесетсантиметрово пухено кълбо — бяло мече, върху чиято мъничка тениска се четеше: „2000 годино, ние сме готови.“ — Доналд Копланд и Джоди Максуел за среща с доктор Шварц.
— Добре дошли в „Техноцентър“, господин Копланд. Приготвила съм ви пропуски.
— Чакали сте ни?
— О, да, определено.
Подадоха им тетрадка и те се разписаха. Служител закачи на реверите им пластмасови карти за самоличност, а в асансьора друг служител провери пропуските им. В следващия момент на четвъртия етаж отново провериха пропуските им. Копланд поведе Джоди по коридор с тежки бронирани врати и неразбираеми знаци, изписани по тях. Внезапно се отвори някаква врата и пред очите на Джоди изникнаха редици от компютърни монитори; след леко отместване на погледа тя видя тълпа мъже и жени с карнавални шапчици, балони, конфети и синьобял, опънат през помещението транспарант. Върху него бе изписано: „2000 годино, ние сме готови!“ Дневната смяна от шестдесет и пет програмисти, ангажирани с проблем 2000, се изправиха иззад терминалите и силно заръкопляскаха.
— Копланд, Копланд — скандираха те като студенти второкурсници, на каквито и приличаха.
— Знаеше ли за това? — попита той Джоди.
— Нямах никаква представа.
Две по-възрастни жени в делови костюми се отделиха от тълпата и тръгнаха към тях — доктор Шварц, ръководителка на „Техноцентър“, и доктор Нийман, ръководителка на програмистите по проблем 2000.
— Доналд, добре дошъл — развълнувано го поздрави доктор Шварц. — Очаквахме те. Доктор Даунс ни съобщи, че ще се отбиеш днес. А тази прекрасна дама вероятно е Джоди Максуел. Привет, скъпа. Добре дошла в „Техноцентър“.
Отначало смаян, объркан, а после развеселен и трогнат, Копланд се усмихваше като филмова звезда пред ръкопляскаща публика и вдигна ръце в отговор на овациите. След запознанствата и изпяването на „Прекрасен човек е той!“ дойде ред на шампанско. Доктор Шварц закачи значки „2000 годино, ние сме готови“ на гостите. Копланд, почти примрял от напрежение да открие каква е скритата програма на Док, приемаше поздравления и се здрависваше със служителите. Някой взе палтото му и му връчи чаша шампанско.