Премигна. Лицето на Джоди бе на сантиметри от неговото; забеляза разтревоженото й изражение. Насили се да попита:
— Защо съм на пода?
— Припадна.
— Какво съм направил?
— Сдаде като… руска ядрена централа.
— И хората ме видяха? О, Господи — простена той. — Изложих се като глупак.
— Денят — отбеляза Джоди — предразполага към подобно поведение. Всичко е напълно разбираемо.
— Прецака ме — пророни Копланд. — Копелето ме прецака.
— Млъкни — просъска Джоди. — Просто си затвори устата.
— Добе ли е? — попитаха едновременно няколко души.
— Да обърна се тя с лице към тях. — Добре е.
— Потвърждението не е тук — тихо й съобщи той. — В Стария Мислител е.
— Ще млъкнеш ли? — прошепна тя гневно. — Ще поговорим за това по-късно.
— Те ще узнаят. Всички ще разберат.
— За бога, Доналд, млъкни!
— Какво стана, госпожо Максуел? — попита доктор Шварц и помогна на Копланд да се надигне.
— Не съм съвсем сигурна — отвърна Джоди, а в ума й се мерна: „Господи, за пореден път го прикривам. Денят е изключително стресов. Мисля, че шампанското не беше добра идея.“ — Какво означава „За повторно потвърждение иди при Стария Мислител“?
— Ще ви обясня — обади се Копланд. — Стария Мислител е частна вътрешна диагностика, използваме я за потвърждение на самите диагностични програми. Джоди вероятно е използвала парола на „Копланд“ вместо на „Чейс“. Натиснете „Д“ за „Да“ и ще видите програмата. Вие я имате под друго име.
Марта натисна бутона и компютърът задейства обичайната потвърдителна програма без никакви изненади, както Копланд подозираше, че ще стане. Изправи се на крака и се опита да си възвърне част от достойнството, но то остана върху пода на „Техноцентър“.
Пристъпи неуверено към стол, седна, поиска телефона и набра номера на клетъчния телефон на Док.
— Док е.
— Аз съм в „Техноцентър“ — обясни Копланд.
— Хубаво местенце. Забавляваш ли се?
— Каква е целта на всичко това, Док?
— Иди си вкъщи при Стария Мислител и разбери.
— А ако не го сторя?
— Тогава ще откриеш нещо друго — отвърна Док.
— Нямаш ли какво друго да ми кажеш? — простена Копланд.
— Не. Зает съм.
— Къде си?
— Не съм в Бруклин. Звънни ми, когато се прибереш. Не се съмнявам, че ще постъпиш точно така. До скоро, Дони.
Последва „клик“ и свободен сигнал. Копланд се взря за миг в слушалката, после затвори, чувствайки се победен. Джоди го насили да изпие чаша кафе, да се държи възпитано, да казва „Благодаря“ и „Довиждане“, преди бързо да го повлече към един от асансьорите, да минат край рецепцията във фоайето и да излязат от сградата.
— Ще го убия — изкрещя Копланд на Мъртъл авеню. — Ще убия гадното копеле.
Той бе така вбесен, а Джоди така угрижена, че нито единият, нито другият забеляза веднага липсата на каквито и да е коли по Мъртъл авеню. Във въздуха цареше странно спокойствие, нарушавано от воя на полицейски сирени не много далеч. После последва трясък като при избухване на фойерверки. Парливият сълзлив газ ги изненада. Трябваше им време да възвърнат сетивата си и тогава видяха облечените в сини униформи полицаи: разгърнати в редица по широкото платно на Мъртъл авеню, оборудвани със съоръжения да се справят с размирици и с противогази, те напредваха със стабилна крачка към площад „Кадман“ на една пряка от тях.
Дим и газ изпълваше площада. Дочуха викове да отекват в далечината. Бяла кола с емблемата на кабелната телевизия „Ню Йорк 1“ следваше на десет метра след полицаите.
Копланд притича по улицата и изкрещя на шофьора:
— Какво става?
— Пияници. Напили се студенти. И какво още, Марти? — обърна се шофьорът към спътника си. — А, да — руснаци.
— Руснаци ли бяха или руски евреи — не съм напълно сигурен. Както и да е. Преди малко в Москва спряло електрозахранването и всички тези руски имигранти цъфнали в зала „Бъро“ за някаква демонстрация, а в същото време… Колко точно души, Марти? Май около триста студенти от колежите и университета наоколо точно започвали да празнуват Новата година. Младежите си носели каси бира, вероятно и „Екстази“ и знаете какво става, нали? После дойдоха новините от Бомбай, в Индия; някакъв глупак с мозък колкото грахче, подпалил кофа за боклук, а после и автомобил. В този момент демонстрантите се смесили с пияните и някой привикал отряда за борба с безредиците. Е, отговорих ли на въпроса ви?
При резкия сигнал със свирка полицейската редица премина в лек бяг покрай „Техноцентър“ и се запъти към развилнелите се на площада. Колата ускори ход, за да догони полицаите, а Копланд потича малко редом с нея, преди да се откаже. „Честита Нова година“, промърмори той, застанал самотен насред улицата. Мислено се запита: „Какво ли е станало в Бомбай“, но после сви безразлично рамене. Извърна се, за да си тръгне, но Джоди беше изчезнала.