Телефоните не работеха добре от рано сутринта. Щом вирусът нападнеше нова държава, всеки имигрант или посетител от въпросната страна се опитваше да звънне в родината си. И понеже в Ню Йорк имаше етнически общности от всички краища на света, международните линии бяха блокирани цял ден. При избухването на пламъците в Бомбай индийската колония в долната източна част на Манхатън нададе отчаяни вопли и двадесет хиляди индуси направиха опит да позвънят на близките си, като побързаха да организират отряди за опазване и отбрана както на семействата, така и на дребния си бизнес, когато разрушението връхлети Ню Йорк, а в това време малайзийци, лаосци, корейци и пакистанци се притесняваха за родините си и изчакваха телефонна връзка. По-рано през деня големите руски анклави в Бруклин загубиха колективното си съзнание, когато вирусът нападна „матушка Русь“ — хиляди обсадиха консулството в Манхатън и изпълниха православните църкви, за да се помолят за спасението на родината. Не по-малко на брой руснаци, руски евреи и родени в бившите съветски републики се отдадоха на необуздани тържества, провокирани от съобщението за обявеното военно положение в цяла Русия. Опиянени от водка, хиляди объркани руснаци изразяваха обзелите ги луди страсти, като се сбиха с полицията.
Реалното съществуване на проблема предизвика истинска паника сред безброй дребни бизнесмени. През последните месеци те бяха пуснали край ушите си постоянните приказки за проблем 2000 и сега изведнъж — фрас! Внезапно, в последния ден, докато по телевизионните канали течаха съобщения за сривове в компютри от Бронкс до Катманду, типовете човешко месо решиха да проверят лично дали имат проблем с машините си. По Интернет лесно се откриваха тестове за вируса на хилядолетието в персоналните компютри, а и няколко телевизионни станции излъчваха такива инструкции. Неопитни оператори ги следваха, копираха програмите и ги включваха. Клъц. Бум. Тряс. Хиляди машини не издържаха на изпитанията най-често заради грешка на оператора и това сериозно по-вишаваше степента на паниката. В агенция за недвижими имоти на Източна 37-а улица един от брокерите методично обикаляше работните места и разбиваше мониторите — човекът смяташе, че именно те са компютрите. Разни безумци стреляха по машините си, изпепеляваха ги, хвърляха ги през прозорците, прегазваха ги с фордовете си. В традиционен нюйоркски стил стотици раздразнени собственици на компютри изнасяха техниката и я изоставяха по тротоарите. Предприемчиви типове незабавно започнаха да събират зарязания хардуер — той си бе съвсем наред, защото проблемите се кореняха в софтуера, вградените чипове или вътрешните часовници.
Мейнфреймове и свръхкомпютри не се справяха по-добре от по-малките машини. Във физическия факултет на Колумбийския университет при проверка, направена в последната минута, един „Крей“ на стойност осем милиона долара, предназначен за ядрени изследвания, показа дефект във вградения чип, който задвижваше вградените климатични инсталации, и извади от строя охладителите, като стопи процесорите. Други компютри умряха по по-обикновени начини. Намираха се и хора, които просто изтегляха щепсела и отиваха да пийнат нещо по-твърдо.
Невиждани тълпи от предградията задръстваха тунелите и мостовете към Ню Йорк, обзети от непреодолимо желание да участват в тържествата в центъра; те значително надхвърляха по брой онези, които се опитваха да напуснат града. Купонът определено бе започнал. В двадесет и пет милионен метрополис може да се направи тържество за посрещането на нов век — дори ако в града бушува пожар, пак поне половин милион ще се отзоват на поканата. Очакваше се в Манхатън поне четири милиона мъже, жени и деца да са по улиците в полунощ. Градът не предприемаше нищо, за да накара хората да си останат по домовете.
Като подготовка за официалните фойерверки в Батъри парк — късче зеленина близо до Световния търговски център и Насо стрийт — бяха издигнати трибуни и навеси. Слънцето едва залязваше, а всички места вече бяха заети от гуляйджии. При един от навесите пъргав сервитьор включи телевизор „Сони“ с осемдесет и осем сантиметров екран, който веднага започна да бълва последните новини: слисан репортер, облечен в дрехи със защитен цвят, предаваше от Африка.