— В момента вирусът на хилядолетието — убеден съм, че на всички ни е писнало да слушаме този термин — премина през Арабския полуостров и Африканския рог и е тук, в историческия град Хартум, столицата на Судан, където се срещат Сини и Бели Нил. Сами виждате, че светлините светят, а водите на реките текат спокойно, както е от незапомнени времена, без да обръщат внимание на катастрофите в други точки на света. На север оттук обаче Багдад е без електричество, а спо-ред съобщения от Саудитска Арабия не функционират военните комуникации в крал…
— Стига вече с тези глупости!
Неколцина пияни мъже рязко прекъснаха новините, грабнаха апарата и го захвърлиха във водите на пристанището. Хиляди ги приветстваха с ръкопляскания, а някой изстреля фойерверк към небето, чието разпукване съвпадна с шумотевицата долу. Бум!
Надлъж и нашир по целия остров нямаше празен стол в нито един бар. Всички маси по ресторантите бяха заети. В редките случаи, когато някой с резервация не се появеше, на тротоара чакаха десетки, готови да заемат местата. Гъстата тълпа по Таймс скуеър преливаше на няколко преки от ъгъла на „Бродуей“ и 42-ра улица; седемстотин и петдесет хиляди души се опитваха да измислят какво да предприемат през следващите седем и половина часа. Високо над хората, притиснали се рамо до рамо, двадесет и четири гигантски телевизионни екрана, първоначално предназначени да показват тържествата във връзка с посрещането на новото хилядолетие във всяка часова зона, сега излъчваха видеоматериал от западната част на Щатите и репортажи от самия Таймс скуеър. Организаторите не допускаха тревожни новини да развалят настроението на празника, затова и не се предаваха новини от други страни, вече поразени от вируса на хилядолетието.
Започваше да става студено. Полицията — на коне, мотори, колела и пеша — бе навсякъде. Пазителите на реда изразходваха по-голямата част от енергията си да държат аварийните ленти свободни, за да минават специалните коли. Виеха сирени, младежите из тълпата надуваха свирки, пееха песни, пиеха; две рокгрупи свиреха с пълна сила, но музиката им едва се чуваше над цялата дандания.
В „Белвю“ се бореха с последната вълна от пациенти — главно пострадали при обичайни автомобилни катастрофи или от огнестрелно оръжие. Независимо от напрежението Бил Пакард настоя да бъде свикан целият медицински персонал, та всички да чуят предупреждението да не използват автоматизираните уреди. Изтощен, Пакард намери диван в една от служебните стаи. Опита се да дремне, но не успя да заспи. Вместо това накара инженерите на сградата да извършат пълна проверка за готовността на генераторите в мазето.
В горната част на Уест Сайд капитан Ед Гарсия мина през организираното от самия него Религиозно светилище на хилядолетието на територията на 24-ти участък. Архиепископът на Ню Йорк отслужваше меса в Сентръл парк, а група вещици провеждаха сбор на 99-а улица. Поне две дузини пастори държаха проповеди и създаваха оживено религиозно тържище с подобаващ фанатизъм. Весел, набързо сформиран комитет от живеещи в горната част на Уест Сайд, въоръжени с бележници, циркулираше между евангелистите и оценяваше с точки ораторското им майсторство, плам и библейска акуратност. Църковен хор пееше на авеню „Амстердам“; будистки монаси пожелаваха в Сентръл парк Уест да царят спокойствие и добра воля.
В центъра на града възникваха малки хаотични сценки: хотелски управители, давайки си сметка, че мнозина гости, направили скъпи новогодишни резервации, никога няма да се появят, предлагаха — при това на приемливи цени — стаи на клиенти, които бяха изхвърлили само преди часове. Щастливците възприемаха поканата като дар Божи, докато не се оказа, че кредитните им карти не важат. Понеже в повечето азиатски банки бе преустановена всякаква електронна обработка на данни, притежателите на карти от тези банки се оказваха в положение да не могат да помръднат от местата си. На сюрреалистичната светлина на залеза превъзбудени хора, тръгнали да празнуват, задръстваха тротоарите. Шизофреничният характер на момента се прояви най-силно на Таймс скуеър: групи скандиращи младежи стояха една срещу друга от двете страни на „Бродуей“. Тези от западната страна безгрижно подвикваха: „Две хиля\2и, две хиля\2и!“, а онези от източната страна отвръщаха: „Няма да има светлина. Лека нощ. Вирусът дойде.“ Пияна жена шареше по улицата между двата тротоара, като се вслушваше ту в едните, ту в другите. После церемониално вдигна високо във въздуха бутилка „Джим Бийм“, не уцели устата си, оля се цялата с уиски и бавно, сантиметър по сантиметър, се свлече по гръб на асфалта. Незаинтересуван и високомерен, Мики Маус — неофициалният кмет на Таймс скуеър — се взираше към тълпата от височината с безметежна, глупава усмивка. Дигиталният му часовник показваше 16,32.