Под сивото притъмняващо небе контролните компютри включваха последователно уличното осветление: пряка след пряка, сектор след сектор, по широките булеварди потичаха светлинни реки. В здрача се очертаваше един по-интимен Манхатън. Като цветя в нощна градина неоновите лампи заблещукаха под първите звезди и създаваха прекрасно произведение на изкуството, плод на XX век. В центъра високите небостъргачи излъчваха тържествено сияние, сякаш осъзнаваха своята сериозна величественост.
Из жилищните квартали телевизионните екрани хвърляха синя светлина във всеки апартамент, забулвай все по-плътно от спускащия се мрак. Единственият начин да се избягнат новините бе да се гледа колежански футбол или стари филми по TNT Но дори и тези станции пускаха в долния край на екрана съобщения за последните събития. Никъде нямаше спасение. Док се отби в деликатесен магазин на Канал стрийт за сандвич — телевизорът зад тезгяха бе включен: предаваха мач от Тампа при полупразни трибуни. На фона на слабата игра коментаторите говореха за останалия почти без светлина Чикаго.
В 16,45 вече бе тъмно; градът претърпя неуловима промяна: стана по-тайнствен, но изпълнен с повече желания. Док усети разликата още на излизане от магазина, стиснал сандвича в хартиената кесия. По улиците се появиха ранните нощни птици — предлагаха екзотични форми на търговия на пристигналите да се забавляват тълпи; със спускането на нощта във въздуха се понесе ароматът на секс и наркотици. Купонът набираше сила; изплашените пиеха, пушеха и гълтаха хапчета, за да си осигурят безчувственост в подготовка на задаващата се буря. Безстрашните се тъпчеха с всевъзможни храни — нали именно това се очакваше от тях. През новогодишната нощ правилата никога не се спазваха съвсем стриктно, но тази Нова година направо ги отхвърлиха и стъпкаха.
Док пристигна на „Уолстрийт“. Видя група японски туристи да си правят обща снимка при железните лъвове. Насилваха се да се усмихнат, но новините от родината бяха помрачили прекарването им в Ню Йорк. Фотографът се взираше през обектива, отстъпи назад, отново погледна и каза нещо на японски. Док се приближи и забеляза, че фотоапаратът е съвсем нов модел. Досети се какво бе станало. Чип в апарата, настроен на японско време, бе отчел пристигането на хилядолетието, бе дал дефект и унищожил апарата.
Вирусът беше невидим, вездесъщ и се проявяваше къде ли не. Следващият фотоапарат от поточната линия може да е с различно настроен чип, софтуерът да има друга конфигурация или самият чип да е сглобен от други компоненти. Док се изсмя на глас и стресна туристите — въобще не разбираха защо някакъв брадат лунатик с високи ботуши и ловджийска ушанка ги зяпа и се смее неистово.
— Светът е полудял — извика той. — Аз съм луд, вие сте луди. Всички са луди и именно затова всичко е чудесно. Ха\2а\2а…
Първият етаж на „Копланд Инвестментс“ на Насо стрийт бе почти празен — служителите от отдел „Продажби и счетоводство“ си бяха тръгнали отдавна. Док завари остатъци от тържество, бутилки шампанско и картонени чаши. Една жена, седнала на работното си място, говореше по телефона, който като по чудо работеше. Обясняваше в слушалката, закрепена към главата й, нещо на невидимия си събеседник ту на немски, ту на английски.
— Точно така, хер Ягер, основният пакет за банка като вашата е пет долара за ред код. Банка като вашата има поне четиридесет милиона. Да. Разполагаме с екип консултанти, които може да са при вас следващата седмица. Разбира се. Ще наемем чартър или ни изпратете вашия самолет. Да. Добре.
Ja. Ja. Bitte, Mein Herr.
Док се почеса по врата и рече:
— Прибирай се вкъщи, Мария. Не е нужно да си тук.
Тя му махна, намигна, посочи към телефона и кимна ентусиазирано, докато приключваше:
— Ja. Ja. Nein. Ja. Bitte. Auf wiedersehn, Herr Jager. Да.
Довиждане.
Затвори и му се усмихна.
— Какво ще кажеш? Бинго! Беше Хамбург. Уау! Док се наведе над плексигласовата преграда и попита:
— Копланд кога вдигна цената на пет долара?
— Тази сутрин. На хер Ягер обаче не му пука. Готов е на всичко.
— Струваше три долара цялата година — отбеляза Док. — Но ти си права: клиентите ще заплатят и новата цена.