— А какво е отношението към случилото се преди часове на изток? — попита гласът на водещата от студиото. — Япония пострада. Китай, Русия и Индия…
— Според берлинчани това никога няма да ги сполети.
— Днес Германия не затвори ли рано банките, стоковите и финансовите си борси?
— Да, но единствено като предпазна мярка.
— Е, Алекси, разполагаш с петнадесет минути, за да разбереш кой е прав.
Репортерът вдигна фенерче и бутилка вода.
— Аз съм готов, каквото и да стане. Това е всичко засега от мен, Алекси Косигин, за новините по Си Ен Ен от Берлин.
В кадър се появи студиото в Атланта и водещата.
— А сега да се насочим към Москва — обяви тя — и Пол Дилейни на Червения площад.
На екрана се появи говореща глава сред облак прехвърчащи снежинки. Древният храм „Василий Блажени“ с изящни очертания се извисяваше над взвод войници в зимни униформи, които прекосяваха площада в стегнат марш — тътенът от стъпките им приличаше на смразяващ ритъм на отчаянието.
— Това е Червеният площад, празен. Един от най-големите градски площади в света е изоставен. В дъното виждате лъскавите куполи на Кремъл, оскъдно осветени сред настъпилия мрак. В Москва няма електричество. През дългата си история Москва е била поразявана от Иван Грозни, изоставена от Петър Велики, окупирана от Наполеон и бомбардирана от Хитлер; през последните десет години тя се бореше да се превърне в смайващ свят, където цари свободният пазар. А сега?
Има опасност този удар да я довърши. Получаваме съобщения за грабежи в много части на града. Според непотвърдена информация мародерите най-често са самите полицаи.
Армията е призована да наложи контрол над полицията, но никой не е наясно какво ще се случи. Из целия град комуникациите са прекъснати. Тук хората са обзети от съмнения дали изобщо нещо функционира. Със сигурност знаем за проблеми на армията при зареждането на танковете с гориво. Явно дизеловите помпи във военните депа са блокирали няколко минути след полунощ.
— Клетъчните телефони работят ли? — попита водещата.
— Не.
— Знаеш ли дали горещата линия между Кремъл и Белия дом работи?
— Не знам, но в кремълския комплекс свети. Там разпо-лагат със собствен електрозахранващ генеатор. Горещата линия, предполагам, действа, но както казах не допускам нещо друго да функционира. Съзнавам, че си противореча, но цялата ситуация е противоречива. Равнозначно на спечелена награда е снабдяването с информация, защото такава почти липсва. Разполагаме със съобщение от далечния северен град Мурманск. Разбрахме, че специален отряд от руския флот е заставил с оръжие операторите на атомна централа там да не спират работата на съоръженията, но поради невъзможност да се свържем с Мурманск не можем да потвърдим фактите. Един момент. Какво? Кога? Сега? Джейн, токущо ни уведомиха, че ще влезем в Кремъл — тъкмо това чакахме. Толкова за момента. Пол Дилейни за Си Ен Ен от Москва.
Док се извърна, без да слуша коментарите на водещата. Подобно на всички други и руснаците ще разберат, че вирусът на хилядолетието само изостря по-стари, дълбоки проблеми, поставяйки ги на фокус. Той представлява катализатор, който ще извади на бял свят всички слабости в едно технологично общество.
Док се отправи към третия етаж, мина през защитените врати и влезе при членовете на Среднощен клуб. Думите му не ги изненадаха — те вече се бяха досетили какво ще чуят.
— Паролите са заключени в изолиран персонален компютър и Сара няма никакъв достъп дотам. Край на историята.
— За пръв път ни съобщи името й — отбеляза Бо.
— Знам. Името й е Сара Макфадън. Предложих й да отида там с пистолет и насила да накарам проклетия началник да включи въпросния компютър. Но май няма да постигна никакъв успех.
— И когато основната система сдаде, той ще изпише паролата и ще прехвърли електрозахранването на резервната система. А щом и тя откаже — оставаме на тъмно.
— Така изглежда — съгласи се Док.
— Обадих се на „Нордърн Лайте“ във Върмонт. Попитах ги защо не наобиколят подстанциите и не започнат да проверяват чиповете, а оня тип на телефона, някакъв шеф, се разфуча: „Кой, по дяволите, си ти? Какво значи да проверим проклетите чипове? Платихме на специалисти от Бърлингтън да го направят.“ А проверихте ли какво са направили? — рекох му аз. Оня ми се озъби: „Кой, по дяволите, си ти?“ Страшно обичам да ми говорят така. Именно заради типове като него всичко ще се провали. Ей такива ще ме направят адски богат един ден.